Начало / Критика / Силата на голямата литература

Силата на голямата литература

Кристина ЦОНЕВА

ил.4Исак Башевис Сингер (1902-1991) е автор на дузина романи, детски книги, пиеси и много разкази. Класик на еврейската, американската литература и тази на идиш. Сравняван е с Мопасан, Чехов, Борхес, Рулфо и Карвър. Нобелов лауреат от 1978 г. Един от последните познавачи и писатели на идиш, превеждан на над 60 езика.
В сборника с разкази на Сингер „Приятел на Кафка” се усеща цялата завършеност на една книга. Това несъмнено е продукт на добра идея и редакция. Събрани са някои от емблематичните му гениални произведения. Книгата съдържа 21 разказа, чието действие се развива по различно време на различно място – Полша, Израел, САЩ, Аржентина. Българското издание от издателство „Жанет 45” включва предговор от Илан Ставанс и нобеловата реч на писателя. Също и подробен речник на специфичната еврейска терминология, използвана в книгата. Преводът е на Иглика Василева, а редакцията на Жени Божилова.
Историите са чисто човешки, ежедневни, битови. Но всяка има нотка на небивалост, която носи дълбок смисъл. Тази книга е сякаш напречен разрез на цялата еврейска култура. Има духовници, благочестиви вярващи и дори еретици. Освен преобладаващата нишка на различни семейства, от които поне един член почита строго традициите и вярата, има и разкази на ръба на вълшебното и свръхестественото. Чисто човешките житейски истории на моменти дори звучат преувеличено. С майсторството и подхода си Сингер успява така да опише ситуациите, че да събуди в читателя спомени, залегнали дълбоко в подсъзнанието му.
Разбира се, освен личното „изживяване” на разказите, книгата е вид учебник за еврейската култура и битие. При това описани повече от интригуващо. За незапознатия читател това е напълно нов свят със своите традиции и обичаи, разбирания и вяра.
Като добавим и дълбоко философските въпроси, които са загатнати, а на моменти и директно поставени в разказите – получаваме един наистина стойностен завършен продукт. С уникалните и същевременно тривиални лични истории на героите си, Сингер разисква вечните въпроси, които мъчат най-вероятно както атеисти, така и силно вярващите – кои сме, защо сме тук, накъде отиваме, има ли някой, който да ни води. В последния разказ „Все има нещо” е поставен най-естественият въпрос за възникването на света и съществуването на Бог. Един примерен равин изпада в лична криза на убежденията си и тръгва из Варшава да търси отговори на тези въпроси. На ръба на себе си се връща, стигнал до извода, че „все нещо има”, тъй като „всички на този свят почитат някакви идоли – измислят си богове и им се кланят”.
И въпреки това, разказите не предлагат решения на тези въпроси, не са вид нравоучение. Само могат да ни накарат да се замислим за живота с всичките му багри, всеки пречупвайки ги през личната си призма. Именно това е силата на голямата литература.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *