Лира Литературно-рекламна Агенция
Остава в историята като един от най-интересните писатели с безсмъртната си „Алиса в Страната на чудесата”. Но той е автор и на много други творби. Ето някои малко известни факти за него.
Луис Карол не е истинското му име.
Шокирани ли сте? И ние. Луис Карол е само псевдоним. Истинското му име всъщност е Чарлз Лутвиг Доджсън, но той използва Луиз Карол, когато публикува произведения за деца и стихотворения. Намираме избора му на име за доста сполучлив.
Той не е само писател.
Карол учи математика в Оксфорд, посещава и колежа в Крайст Чърч. Приживе е известен като брилянтен учен – на него са кръстени диаграмата „Карол”, както и квадратът „Луис Карол”. Това са методи за групиране на данни, които и днес се преподават на младите математици. Само си представете – той преподава математика и логика на студентите си, докато пише магически истории за деца. Наистина човек с много таланти.
На „ти” е с шаха.
В творбите му играта се споменава няколко пъти и това се дължи на любовта му към нея. Това не е изненадващо предвид таланта му в математиката и логиката, но е интересно. Според архивите за него, Карол никога не е участвал в турнир по шах, но сред приятелите си бил известен като предпазлив и труден за побеждаване играч. В личните си дневници Карол споменава играта, а в библиотеката му има няколко книги, посветени на нея.
Роден е в голямо семейство.
Както било популярно по онова време, Карол не бил единствено дете, всъщност имал 10 братя и сестри. Майка му починала, малко след като го приели в Оксфорд и за семейството започнала да се грижи леля му. Братята и сестрите му имали доста по-скучен живот от неговия. Един от братята му станал викарий като баща им, а друг намерил препитание като поземлен агент.
„Алиса в Страната на чудесата” произлиза от история, разказвана на деца.
Известно е, че Карол обичал да извежда трите дъщери на неговия приятел и декан на Оксфорд Хенри Лидел на излети край близката река. Той им разказвал истории и така се зародила „Алиса в Страната на чудесата”. Смята се, че историята е публикувана за първи път през 1865 г.
