Начало / Критика / Побъркан свят и едно момиче с дупка между зъбите

Побъркан свят и едно момиче с дупка между зъбите

prodavnavestnicigari3Юлия ПЕТКОВА

„Може би е така с целия живот: от раждането с всеки следващ ден човек по малко се отделя от себе си, докато по някое време вече не може да се разпознае.”

Как се обича в свят, изгубил свяст? Действието в книгата на Роберт Зееталер се развива през 1937 година, в навечерието на Аншлуса и касапницата на Втората световна война. Бащата на седемнайсетгодишния Франц умира и той е принуден да замине за Виена. Там започва работа като чирак на еднокракия Ото Тръсниек в магазинчето „Трафик”, където се продават вестници и пури. Майка му го напътства от разстояние, като му пише писма, и го научава на най-важното: че човек е длъжен да поема отговорност първо пред собствената си съвест…

Сред редовните клиенти на „Трафик” е „докторът на идиотите” професор Зигмунд Фройд. Франц храни страхопочитание към него, и това чувство не помръква ни най-малко, след като започват смразяващите акции срещу евреите. Мъдрото сърце на младежа не проумява защо един велик ум може да бъде принуден да напусне града, в който е живял и работил близо 80 години. Само защото е евреин!? После Франц среща момичето от Бохемия − едно жизнено и оцеляващо създание, три години по-голямо от него. С мигли черни като сърцето на дявола… Благодарение на Анешка Франц познава любовното чувство, но дали не бърка любовта и страстта? След поредното необяснимо изчезване на момичето той изповядва терзанията си пред двамата си духовни сродници – професор Фройд и своята майка.

„Да не си се влюбил? Това би дало обяснение за състоянията ти. Да се влюбиш, означава именно това: вече да не се познаваш. На въпроса ти мога да кажа следното: целият живот е едно продължително разминаване.”

Настава ерата на лъженовините, които величаят Хитлер. Мракобесието и произволът растат, предателства дебнат от всеки ъгъл. Франц неведнъж проявява дързост и кураж, особено когато трябва да защити чудатия Ото. Но фасадата на „Трафик” често осъмва с надписи на омраза и злост. („Тук купува евреинът!). От приветлив, етнически пъстър град на културен кипеж Виена се превръща в мащеха тъкмо за онези, които са ù посветили живота си. Защото „свободата на един народ се нуждае от свободата на сърцето му”…

Ето го и урока на професора: „Не идваме на света, за да намираме отговори, а за да задаваме въпроси. Човек ходи пипнешком, така да се каже, из все по-сгъстяващата се тъмнина, и само при голям късмет понякога вижда някоя светлинка. И само с много смелост, упоритост или глупост, или пък най-добре с всичко това заедно може тук или там да остави знак!”

Ефирният разказ за невинността, достойнството и свободата прелива в задочно обвинение срещу масовото мълчание – резултат от глупост или безхаберие, което овластява антихуманни режими, отпушва тиранията и обскурантизма. Превратният морал, вероломният фалш, гаврата на една разюздана хунта с постиженията на предходния век предизвикват тръпки на ужас, защото хората – и преди, и сега, са едни и същи: „Кой би могъл да надникне вътре в главите им? Възгледите и подтиците в човешкия мозък в крайна сметка остават неразгадаеми, и това, което вчера е било паплач, днес просто си слага друга шапка и изведнъж започва да се представя за високо почтен човек.” Благодарение на силния си визуален заряд „Продавачът на вестници и цигари“ е успешно филмиран през 2018 г. под режисурата на Николаус Лейтнер с Бруно Ганц в ролята на Фройд.

Колкото до любовта, малцина са достойни за нея, но въпреки това или тъкмо заради това тя все някога идва при всеки нас.  За да ни изпита и да ни даде оценка по човечност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.