Начало / Критика / Човекът, този тъй несъвършен библиотекар

Човекът, този тъй несъвършен библиотекар

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Vseobshta-istoriya-na-bezchestietoАко не беше „позорният” сборник на Хорхе Луис Борхес, едва ли щяхте да знаете, че е имало жени корсарки, ловки в морските маневри, в управлението на свирепи екипажи и в преследването и плячкосването на големи кораби. Една от тях била Мери Рийд – тя смятала, че пиратският занаят не е за всеки и достойното му упражняване изисквало да си мъж, храбър като нея…
„Всеобща история на безчестието” е изумителна (и невинна) колекция от гангстери, магьосници, крадци на роби, фанатици и жестоки императори. Невинна, защото реалните личности и факти са само каприз, случайно хвърлен камък в лоното на безграничното Борхесово въображение. Поколения наред се питат кое захранва двигателя на неговите плодородни измислици. Отговорите се множат, но истината е една – Борхес просто е любимец на музите. Затова не е странно, че според мнозина тъкмо този „страховит” сборник отприщва течението магически реализъм. Както казва един голям съвременен поет, „сънят е разум, свободен от натиск”.
Борхес признава, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ. Фактите тук служат като камуфлаж, те са само повод за упражнения по стил, при това блестящи. „Доизмислицата” се явява своеобразна разплата за деянията на подбраните нечестивци. Борхес не се интересува от автентичната биография на тези герои. Той се занимава с двусмисленото уравнение на власт, магия и стил…
Незапознатите с творчеството на аржентинския писател биха могли да заключат, че прозата му е неприветлива и невнятна, но това не е истина. Да, писането му е отстранено и церебрално, но никога не звучи надменно, нито назидателно. Уповава се на действителни случки, фантасмагории и митове, като е лишено от сантиментални изблици. Борхес фрагментира и пренарежда реалността. Затова твърдят, че по отношение на своята ерудиция и на магията, която пронизва всичките му разкази и есета, той няма конкуренция.
Да не забравяме, че именно Борхес, най-талантливият библиотекар в историята на литературата, отдава дължимото на негово величество Читателя, който не знае покой: „Понякога ми се струва, че добрите читатели са любимци на музите, лебеди, още по-непроницаеми и необикновени от добрите автори.” А за добрия писател Вселената е само една Библиотека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *