Лира Литературно-рекламна Агенция
“Професионалното писане може да е тежка работа, но свалянето на килограми е по-трудно. През последните 5 години се занимавам с писане и превеждане, което ми донесе 18 килограма отгоре и нито един от тях – мускули”, казва Кристоф Пол за сайта litreactor.com.
Авторът допълва: „Опитах гимнастика, диета, но нищо не проработи. Ако успеех да сваля няколко килограма, се чувствах зле, сякаш умирах от глад, издържах няколко седмици и после пак се връщах към преяждането. Виждайки мои стари снимки, реших, че ще намеря диета, която ще ми е полезна в дългосрочен план. Онлайн открих популярната хранителна пирамида, при която въглехидратите са в дъното, а мазнините – на върха. Но четейки още и още, открих статии, които твърдят, че следването й е пълна глупост. Затова реших да я „обърна” – започнах да приемам повече мазнини и по-малко въглехидрати. По този начин успях не само да сваля килограми, но и да се избавя от чувството за постоянен глад.
Загубата на килограми ме накара да се замисля за съветите, които намираме онлайн, включително и тези за писането. Дали фокусирането върху това да си най-добрият не е като съвета за ядене на ненужни въглехидрати? Казват ни да четем и пишем, но какво?“
Младите писатели се нуждаят от собствена пирамида, с която да развият уменията си и ето каква е тя според Пол:
Първо ниво: мазнини, гориво и много четене
Звучи очевидно, но съм срещал автори във всички етапи от кариерата си, които не четат чак толкова. Вероятно са много талантливи, защото аз чета ужасно много, само за да направя писането си поносимо. Знам, че целта на всеки е да е страхотен писател, но ми се ще да се фокусираме върху това да сме прекрасни читатели. Ако правя нещо правилно, то е, че се опитвам да чета колкото може повече. Да, доставя ми удоволствие, но също така обръщам внимание какво работи и какво не във всяка книга. Фокусирам се върху езика, сюжета, диалозите, атмосферата и най-вече върху персонажите. Точно като при диета, стремя се да си набавям от всичко – класики, юношески, дори любовни романи, научна литература и дори поезия. Когато запонете да се храните здравословно, ще започнете да усещате истинския вкус на храната. Ще можете със сигурност да кажете кога нещо е качествено и кога – не. Когато четете много, ще можете да се доверите на преценката си дали дадена книга е качествена или не. Има много примери за прехвалени книги, дори награждавани, които не заслужават и част от вниманието, кото им се обръща. Да, писането е субективно, но след като прочетете много и различни книги, ще започнете да оценявате по-добре всяка от тях. Най-голямата награда е, че вече мога да разчитам на преценката си, което ми помага при оценката на собствената ми работа.
Второ ниво: още четене, фибри и калории
Аз съм „за” всяка книга със съвети за писане, въпреки че много хора се шегуват с тях – винаги може да се извлече нещо полезно. Книгите за писане обикновено имат просто заглавие, още по-простичко звучене и се фокусират върху сюжета, синтаксиса или стила. Това може да ви отблъсне, но и да ви помогне да спазвате правилата или пък да ги нарушавате, защото ще ги знаете. За да четете пълноценно, трябва да развиете това свое качество, а то ще промени начина, по който пишете. Ако не сте редактор или издател, получава се с много четене. А когато можете да видите плюсовете в чуждата творба, ще ги откривате и в своята. Това е и безценен начин да се научите да редактирате.
Трето ниво: Писане и протеини
Най-вредната идея е, че писането е самотно занимание, че някъде там стоят затворени едни хора, които произвеждат шедьоври. Пълни глупости! Страхотното писане е плод на двама души и единият е редакторът. Той не само поправя грешки, а дава конструктивни предложения как написаното да стане по-добро. Ментор също върши работа, стига да може да изкара най-доброто от пишещия. Да пишеш и после да приемаш съвети за корекции по написаното от теб от някой друг те прави годен за публикуване. Писането с мисъл за публиката е гаранция за добро писане. Писането на дневник или блок е добро упражнение, но писането и редактирането с професионална цел е пътят към подобряването. Представете ръкописа си на няколко тестови читатели и добри редактори, след това можете да изкарате от написаното и някой лев. Познавам дебата, че писането с мисъл за печалбата отдалечава от творчеството, но това е здравословен подход за подобряване на собствените умения.
Четвърто ниво: добри въглехидрати, залъгалки, литературна общност и социални медии
Добрите въглехидрати и некачествената храна, която служи само за забавление, са чудесни, когато се използват разумно. Те са като литературните онлайн общности. Проблемът е, че днес те оформят 80% от литературната диета. Тя включва четене на рецензии, писане на поздравления за нови книги, ходене на четения, писане на ревюта, писането в социални медии, разпространяването на литературни слухове. Това означава да си „активен литературен общественик”. И в по-голямата си част е хубаво – помагаш на други писатели, окуражаваш, даваш обратна връзка. Проблемът е, че тези неща не са автентични, не са ни присъщи. Животът е твърде кратък, за да губите време в промотиране на книги, които не харесвате, да ходите на четения, които са ви скучни и да пишете ревюта за книги, които смятате, че не струват. Съветът ми е да общувате с автори, които харесвате, да промотирате книги, които наистина ви доставят удоволствие и да ходите на литературни събития, на които истински се наслаждавате. Този начин на живот е по-здравословен, а писателското ви битие ще се изпълни с много повече полезни преживявания.
