В непубликувани до момента писма Силвия Плат твърди, че е била бита от Тед Хюз два дни преди да направи аборт с втората си бременност, както и че той е казвал, че предпочита тя да е мъртва. Двете обвинения са част от взривоопасните разкрития на държана в тайна до момента кореспонденция, останала в наследство след една от най-известните и деструктивни семейни двойки в литературата, съобщава в. „Гардиън“.
Писани между 18 февруари 1960 г. и 4 февруари 1963 г., седмица преди смъртта й, писмата хвърлят светлина върху период от живота на Плат, останал в сянка за читателите и изследователите й. Американската писателка, която по това време живее в Англия, пише много писма и поддържа дневник от 11-годишна. След смъртта й Хюз твърди, че дневниците на съпругата му от този период са изгубени, а последния той унищожил, за да предпази децата им Фрида и Николас.
Писмата са изпратени до д-р Рут Барнхаус, която лекува Плат след първия й документиран опит за самоубийство през август 1953 г. Кореспонденцията им е единствената запазена без цензура от последните месеци от живота на писателката – време, в която тя пише някои от най-известните си стихотворения. Девет писма, писани след като Плат разбира са изневярата на съпруга й с тяхната приятелка Ася Уевил през юли 1962 г., формират основата на епистоларната колекция. Писмата са част колекция, събирана от учената феминист Хариет Розенщайн 7 години след смъртта на писателката в опит да се напише биография. Освен тях, колекцията съдържа медицински досиета от 1954 г., кореспонденция на Плат с нейни приятели и интервюта с д-р Барнхаус за терапевтичните им сеанси. Тя излиза наяве, след като търговец на антики ги обяви за продан срещу 875 000 долара.
Терапията при д-р Барнхаус приключва, когато Плат се мести в Англия, но двете остават близки, а кореспонденцията им разкрива топлина, както и споделено чувство за хумор. Но извън разкриването на болката й от изневярата на Хюз, най-шокиращи в писмата са тези части, които съдържат обвиненията на Плат във физически тормоз малко преди загубата на втората й бременност през 1961 т. – писмото е датирано от 22 септември 1962 г., а през същия месец поетите се разделят. Няколко от стихотворенията на Плат засягат аборта. Степента на отчуждението между тях се разкрива в друго писмо от колекцията от 21 октомври 1962 г., в което Плат признава на Барнхаус, че Хюз й е казал, че му се иска да е мъртва. Въпреки че Плат се бори с депресия и самонараняване и извършва опит за самоубийство през 1953 г., тя не разкрива през Хюз истинската дълбочина на психологическото си страдание преди брака им. Непубликуваните писма са писани в период, в който Плат е в тежко психическо състояние, а една от най-известните литературни връзки на 20 век се разпада.
Роденият в Йоркшир Хюз среща стипендиантката на Фулбрайт Плат, докато двамата учат в университета Кеймбридж през 1956 г. Той е вече утвърден поет и на 25 февруари Силния отива на парти с целта да се запознаят. В следващите четири месеца двамата се женят и формират изключително плодотворно творческо партньорство, което ражда първата стихосбирка на Хюз „Ястреб в дъжда“ и полуавтобиографичния роман на Плат „Стъкленият похлупак“.
Публичният интерес към връзката им е неудържим до голяма степен заради креативния начин, по който те представят живота си. През октомври 1962 г. Плат пише по-голяма част от стихотворенията, които ще влязат в сборника „Ариел“, излязъл посмъртно през 1965 г. Текстовете в него включват препратки, които често се смята, че се отнасят до Хюз. „Пиша най-добрите стихотворения в живота си, те ще ми създадат име“, пише Плат в писмо до майка си.
Тед Хюз разсъждава върху връзката си с Плат и последиците от смъртта й в книгата си „Birthday Letters“ от 1998 г. Тя е ответният му удар срещу феминизма, чиито представители го критикуват през 70-те години на 20 век заради отношението му към Плат. Тя дори прекъсват публичните му четения с възгласи „убиец“. Върху надгробния камък на писателката пише Силвия Плат Хюз по настояване на съпруга й, но вандали изтриват името му. Последните думи на Хюз, посветени на съпругата му и описващи трите дни преди смъртта й, са публикувани през 2010 г. под формата на стихотворението „Last Letter“.
Изследователите на Плат приветстват новите разкрити архиви като безценен източник на информация за нея и очакват с нетърпение публикуването на първата част от тях през есента. Според редактора на изданието Питър Щайнберг „това е великолепна колекция от материали“, която ще разкрие неизвестни детайли за Плат. Според него, „вероятно Плат е преживяла катарзис от споделянето с д-р Барнхаус и това й е позволило да напише толкова експлозивни и завладяващи творби“.
Андрю Уилсън, който е автор на биографична книга за Плат от периода преди срещата й с Хюз, нарича разкритието „липсващо звено“ в нейната персонална и литературна биография: „Тези писма могат да попълнят празнината в познанието ни и могат да осветят непознати моменти от турбулентния и бурен брак на Плат и Хюз“.
Архивът се появи по време на антикварния книжен панаир в Ню Йорк през март, но предизвика съдебни спорове, поради което може скоро да не види публика. Колежът Смит, в който Плат се обучава, заведе дело с твърдението, че писмата са били собственост на д-р Барнхаус, която ги завещава на учебното заведение след смъртта й преди 47 години. Докато делото не приключи, писмата са изтеглени от пазара.