Начало / Автори / Силвия Плат – талант, погубен от депресията

Силвия Плат – талант, погубен от депресията

Поетесата е родена преди 90 години – в края на октомври

6642_b_4634

Копнее цял живот за съвършенство – през всичките си 30 години

Толкова ѝ е отредила съдбата, като наглед краткият живот ѝ стига, та да се превърне в една от най-обсъжданите писателки и поетеси на миналия век. Наследството ѝ е разнообразностихове, разкази, лична кореспонденция, но също така превърнал се в модерна класика роман като „Стъкленият похлупак”.

А накрая решава сама да сложи край на всичко – изолира плътно с хавлиени кърпи стаята на децата си, та да не им се случи нещо, преди да развърти докрай клапана на газовата печка в кухнята.

Трудно е още детството ѝ

Бащата умира, когато е на осем, а отношенията с майката са комплицирани. Много от емоциите, с които се бори на практика цял живот, прозират и по страниците на „Стъкленият похлупак”.

Точно на осем обаче Силвия публикува и първите си творби – в рубрика за деца на престижен бостънски вестник. На 11 вече води дневник, а и рисува с удоволствие. Тестове в училище показват, че нейният коефициент на интелигентност е 160.

Получава всевъзможни награди, свързани със следването в Смит Колидж – включително възможност да пътува и да пише. В тези младежки години обаче се вижда, че дори да няма препятствия пред гениалния ѝ ум, с психиката нещата не стоят точно така. Депресията се оказва по-силна от всичките стремежи на Силвия Плат. „Чувствах се ужасно застинала и празна, като окото на урагана, което тъпо се придвижва напред, докато всичко покрай него ври”, пише тя.

Първата голяма документирана криза идва след провалена среща с поета Дилън Томас, когото тя обожава. Няколко седмици след това порязва краката си, за да установи има ли смелостта да отиде докрай. На 21 опитва да го направи – гълта приспивателните на майка си и се скрива в мазето, където я открива брат ѝ цели три дни по-късно. Следва лечение в психиатрия, което включва и изключително спорните електрошокове.

Поетът Тед Хюз се превръща в нейна съдба

Запознават се в Кеймбридж – тя първо всъщност се влюбва в стиховете му и копнее за среща. Осъществяват я и четири месеца по-късно вече са съпруг и съпруга.

Отново в САЩ, Силвия Плат опитва да преподава в своя Смит Колидж, но бързо разбира, че тази работа я уморява прекалено много, за да ѝ остава пълноценно време за писане. Затова постъпва като служител на регистратура в психиатрична клиника в Бостън.

Ходи и на курсове по творческо писане, където я окуражават да излага личните си преживелици, колкото и да е трудно това. Опитите ѝ все пак завършват успешно – малко след като се ражда дъщерята на двойката Фрида, се появява и първата и единствена издадена приживе стихосбирка на поетесата. „Колосът” е посрещната добре от критиката, но друга колекция от стихове след нея така и не излиза.

Личният ѝ живот се превръща в драма

Съпругът Тед Хюз ѝ изневерява със собсвената им квартирантка – красивата преводачка Ася Уивил, а на всичко отгоре той оказва и физически тормоз на тази и без друго чувствителна душа. Все пак година преди смъртта на поетесата се ражда и Никълъс, братчето на Фрида. Тогава вече Тед се е отдал на новата си любов, а неспирните опити на съпругата му да свърши веднъж завинаги със себе си го отблъскват окончателно и той напуска завинаги семейството си.

Парадоксално, това води до творчески прилив за Силвия. „Пиша най-хубавите стихове в живота си”, споделя тя в писмо до майка си, изпратено само четири месеца преди смъртта ѝ. Намира си и нов дом, който всъщност е къщата, в която е живял самият Йейтс в Лондон. Но вместо творческо спокойствие почва там намират отново демоните ѝ. Дори излизането на „Стъкленият похлупак” – издава го под псевдоним, не успява да зарадва Силвия Плат достатъчно. Пък и критиката също не го забелязва…

Разочарована от любовта и живота

Така талантът ѝ остава недооценен още веднъж, макар че самата тя казва, че издава „Стъкленият похлупак” на първо място, за да спечели финансови средства, та да преживеят зимата. Едва на второ място е стремежът ѝ да се откъсне от мъчителното минало. „Не понасям представата – споделя тя, – че мога да съм собственост на някой мъж.” И добавя: „Мъжете нямат никакви грижи!”

По това време вече страда от безсъние, мъчи я непрестанно безпокойство, а теглото ѝ рязко намалява. Личният лекар ѝ предписва антидепресанти и настоява за болнично лечение. Тя отказва.

Докторът прави единственото възможно… Осигурява бавачка за децата, като сам посещава непрекъснато Силвия. Но точно бавачката открива бездиханното тяло на едва 30-годишната жена в студения 11 февруари. Годината е 1963-а.

image

ОЩЕ ТРАГИЧНИ ФАКТИ
  • Ася Уивил ражда дъщеря Шура на Тед Хюз, но отказът му да сключат брак, както и тормозът, който оказва върху семейството, я докарват също до самоубийство – с разликата, че заедно със себе си убива и 4-годишната тогава Шура.
  • Никълъс Хюз, по-малкото дете на Силвия и Тед, също приключва живота си със самоубийство – успешен учен, той се обесва на 47-годишна възраст в Аляска, където работи по това време.
  • Фрида, първородната дъщеря на Силвия и Тед, има зад гърба си три неуспешни брака – днес живее в Австралия, като пише поезия и създава детски книги. Критикува остро ровенето в семейната им трагедия.
  • Тед Хюз е големият печеливш от смъртта на съпругата си – той издава всичките ѝ творби, като ги редактира, вписва коментари и сключва договори с издателите. Получава за това и солидни хонорари. Самоволно унищожава предсмъртния дневник на съпругата си, за да не наранят писанията психиката на децата им Фрида и Никълъс; сам той печели най-много положителни отгласи за последната преди смъртта си стихосбирка, която отразява отношенията му със Силвия.
Факти за живота и смъртта на Силвия Плат от Краси Проданов
Снимки и илюстрации от изд. HARPER COLLINS и FABER & FABER; poemhunter.com и The History of Literature

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

virginia-woolf-1240x636

Вирджиния Улф – тъжната истина за домашното насилие

Безкрайно талантливата жена е обладана от демоните на миналото Записва името си като една от …