Лира Литературно-рекламна Агенция
След като се поздравихме с „Христос воскресе! – Воистина воскресе!”, търсим целта, към която сме поели за поредното си Великденско пътуване.
Ще разчетем в примирението на възрастните и в нетърпението на децата пресечната точка на вяра и познание, на мъдрост и невинност. И понеже формата грабва ума по-бързо, еуфорията създава празник, а традицията е с ненарушими корени, да ги оставим на мира. Просто добавяме още едно великденско яйце в кошницата. И едно стихотворение. Те не са пожелателни, ние отдавна живеем в тях. Яйцето е картина на Салвадор Дали, която всеки е виждал− „Геополитически младенец наблюдава раждането на новия човек“. Художникът я е рисувал през 1943 г. Стихотворението е на немския писател Гюнтер Грас, израснал по същото време. Разгледайте ги внимателно и си спомнете за тях пред трепкащия пламък на свещта. Може да преоткрием смисъл, да се видим на картата, която някой вече е предначертал − гордо изправени или натикани в ъгъла… и да прегърнем като дете нещо по-голямо от себе си, пред което нямаме власт.
В ЯЙЦЕТО
Който и да ни мъти,
ще измъти и нашия молив.
Ако някой ден се измъкнем,
веднага ще нарисуваме
образа на мътещия.
Допускаме, че ни мътят.
Представяме си хрисима домашна птица
и пишем школски съчинения
за цвета и породата
на мътещата ни квачка.
Кога ли ще се измъкнем?
Нашите пророци в яйцето
спорят срещу скромно възнаграждение
върху продължителността на мътенето.
Допускат съществуването на ден „Х“.
От скука и реална потребност
измислихме инкубатори.
Загрижени сме за потомството си в яйцето.
На драго сърце ще предложим патента
на онази, която бди над нас.
Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони-полиглоти,
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.
Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.
Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?
1958
Венцеслав Константинов, превод от немски
