Лира Литературно-рекламна Агенция
От скоро един от хитовете на англоезичния книжен пазар е едно много любопитно и завладяващо четиво – „Nabokov’s Favorite Word is Mauve“ („Любимата дума на Набоков е „бледоморав“). Авторът Бен Блат комбинира статистика и литература. Използвайки база данни от хиляди книги и милиони книги, Блат отговаря на всичко – от това кои са любимите думи на авторите до това кои съвременни писатели използват най-много клишета.
Първата литературна мистерия, която числата разрешават, е 150-годишен спор за авторството на есе и приключва през 1963 г. Двама професори по статистика научават за дългогодишния дебат, в който задочно спорят Александър Хамилтън и Джеймс Мадисън. Професорите започват да броят думите, чиято честота на ползване се явява писмен „отпечатък“ разкриващ индивидуалността на автора. И така стигат до безспорен извод и поставят край на спора – текстът е от Джеймс Мадисън.
От 1963 г. насам подобни методи избуяват. Вземете за пример разкритието от миналата година за колаборацията на Шекспир с Кристофър Марлоу. А с развитието на технологиите се появява цяло ново направление – дигитална хуманитаристика.
„В новата си книга използвам прости изчислителни методи, с които обработвам стотици класики, бестселъри и други романи, за да преоткрия в нова светлина любимите ни автори и начините им на писане“, пише Блат. Той казва още: „Разкривам всичко – от лингвистични отпечатъци през любими думи и литературни тикове до това как мъжете и жените създават различни персонажи“. Ето и някои изумителни примера от книгата на Блат.
Удивителните знаци
Има много съвети за писане в публичното пространство, но те са трудни за тестване, а и е най-добре да преценяваме дали са ефективни по крайния резултат. Писателите може и да съветват феновете си да следват определени стъпки, но самите те вървят ли по тях? Това може да се разбере с помощта на данните.
Един от любимите ни примери идва от десетте правила за писане на Елмор Ленард, в които той предлага следния съвет по повод удивителния знак: „Не използвайте повече от 2-3 на 100 000 думи“. Това правило е много лесно за проследяване статистически, така че следва ли го Ленард? Всъщност – не. Той пише над 40 романа, съдържащи около 3,4 милиона думи. Ако беше следвал собствения си съвет, щеше да постави само 102 удивителни знака през цялата си кариера. На практика, обаче, той използва 1651, което е 16 пъти повече от препоръчаното от самия него.
Но ако се вгледаме по-надълбоко, ще видим, че Ленард следва духа на собственото си правило, особено в сравнение с автори на литературни класики и бестселъри. Освен това картината става още по-интересна при проследяването на творбите му. В началото той явно обича удивителните знаци, но бавно се отказва от тях. Употребата им спада още повече, след като публикува десетте си правила за писане. Всъщност никой не употребява удивителни знаци само 2-3 пъти на 100 000 думи. Но Ленард прилага съвета си и се доближава до препоръчаните от него стойности, особено в последните си творби.
Интересно в този контекст е, че историите, написани от фенове, съдържат много удивителни знаци, което демонстрира изключителен ентусиазъм не само към света на любимите им герои. Опитните писатели използват едва ¼ от удивителните знаци, характерни за аматьорите.
Клишетата
Книжният свят произвежда множество класации – най-продавана книга, избор на читателите, най-добрите за годината. Но коя е книгата с най-къси изречения? Или с най-много прилагателни? Или пък с най-честа употреба на клишета? За целта на последното трябва първоначално да се систематизират самите клишета, от типа на „като риба на сухо“, „рокля трепач“ и т.н. Блат прилага 4000 фрази, които представляват лингвистични клишета, базирайки се на изследване по темата в английския език. След това прави кръстосан анализ с авторите, подбрани за изследването му, и се оказва, че най-много клишета използва Джеймс Патерсън. Естествено, очаква се авторът да е съвременен, най-малкото, героините на Джейн Остин не са носели „рокли трепач“.
Започнете ударно
Запитана кое е любимото й начало на книга, Маргарет Атууд отговаря „Именувайте ме Ишмиъл.“: „Три думи, изключително силни. Защо Ишмъил? Това не е истинското му име. И на кого говори?“ Атууд симпатизира на началото на „Моби Дик“ и действа сходно в собствените си творби. В сравнение с останалите писатели, само Тони Морисън я „бие“ в категорията по-кратко начално изречение.
Началните изречения рядко са обект на научни изследвания, но краткостта и въздействието им са добро поле за размисъл. 60% от 20-те оценени като най-добри първи изречения на книги са по-кратки в сравнение със средната продължителност на изреченията в романите, от които произтичат. Но ако се вгледаме в по-широки граници, повечето автори избират дълги изречения за начало. В 69% от случаите, които Блат изследва, те са по-дълги от средната дължина на всички изречения в книгите, на които слагат начало.
Времето
Правило №1 от вече посочените съвети за писане на Елмор Ленард е никога да не започвате книга с времето. Всеки запален читател ще разбере от къде идва тази му ненавист към използването на метеорологията в началото на творба и ще я свърже с популярното начало на рицарски разкази и детски приказки „В една тъмна и студена нощ…“. Ленард напълно следва съвета си, но има един прекрасен автор, който прави точно обратното. Даниел Стийл, която има продадени милиони книги, е известна с това, че обича да пише за времето. Тя дори започва първата си книга с „Беше прекрасен слънчев ден и обаждането от Карсън Адвъртайзинг дойде в девет и петнайсет“. Всъщност почти половината от нейните въведения включват време и в повечето случаи то е хубаво („перфектен и топъл съботен следобед“, „перфектна майска вечер“, „напълно идеален юнски ден“ или простото „Времето беше прекрасно“). Но точно като Патерсън, и тя прави своя творчески избор в разрез на правилата и това прави стила й неподражаем.
