Начало / Интервюта / Румен Стоянов: Първият ми досег с Маркес

Румен Стоянов: Първият ми досег с Маркес

8db8b8a7c83c42181f55746edb937d24Бях студент в Хаванския университет през 1967 г. , когато един мой колега – колумбиец ми даде сборник на Маркес и така за пръв път прочетох негови работи. Не знам защо, може би тогава не бях подготвен или просто поради изобилието от подобни текстове, но не ми направи впечатление тази първа среща с Маркес. По-късно сестрата на друг мой приятел – мексиканец, ме попита – искаш ли да пратя нещо от Мексико. Аз мислех, че е някоя книга и тя ми прати „Сто години самота“. Така попаднах на Маркес. Понеже това се случи преди окончателното ми прибиране, вече през 1968 г., прелетях океана през Прага, със самолет, четейки „Сто години самота“. Останах там, без да знам за Пражката пролет, защото нищо не се пишеше в Хавана, и никой от чехите, с които бегло разговарях, не ми казваше какво всъщност се случва. Така аз прекарах Пражката пролет в едно студентско общежитие, четейки „Сто години самота“. Това беше срещата ми с Маркес. Някой е казал – случайността е изява на необходимостта. Или нашите шопи, по-простичко – кое требе, оно си сака! Едва ли не – ето ти тая книга, отивай в България и виж какво можеш да направиш.

Как се променя отношението на преводача към автора с годините

Всичко се променя, казва Румен Стоянов, дори и това, което изглежда непроменимо. Маркес има големи заслуги за България, без той естествено да го е съзнавал, тъй като не само ни въведе в една друга действителност – латиноамериканска, по-точно колумбийска, но и същевременно чрез своя начин на писане и т.н. Аз мисля, че ни насочи към самите нас, в съпоставка с магическия му реализъм. Да си задаваме повече въпроси – какви сме, защо сме такива, можем ли да бъдем други, не само в литературно, но и в културно отношение и по моята лична преценка, направи да проумеем своите собствени стойности, нашите постижения в езика, а лично мен – какво представлява прекрасният български език. Защото получих възможност да работя върху него като преводач, изхождайки от един връх на световната изящна словесност на XX в. Тоест, все едно човек като спортист участва на световно първенство и вижда къде се класира, осъзнава на кое място е, осъзнава себе си като спортист в сравнение с други. Нещо такова стана с мен и Маркес. Той е една фигура, която заслужава нашето уважение. Доказателството се получи неочаквано за мен. Преди години имаше „Голямото четене“ и там „Сто години самота“ се оказа на десето място от най-четените книги, което беше наистина изненада, защото книгата от десетилетия няма преиздания, да я четат хората толкова много, за мен беше почти необяснимо.

Gabriel Garcia Marquez

Личната среща с Маркес в България

През март 1962 г. отивах на работа в посолството в Бразилия, и останах пет дни в Барселона, откъдето минаваше самолетът и така един приятел каталонец ми уреди среща с Маркес. Той дойде в хотелчето, където бях отседнал, заведе ме с колата си при митичната тогава, пък и сега Кармен Балселс, която му държеше авторските права. Спомням си, че се изненадах, че той слуша Ролинг Стоунс, докато пътуваме. Попита ме има ли съкращения книгата. Аз бях хванат неподготвен, по „бели гащи“. Как да кажа за секунди, така че да не изложа отечеството и да не излъжа едновременно… Той изглежда загря и попита – добре де, как ги правите децата в България. Тоест, мръсотийките са изчистени, нали. Аз нищо не казах, защото още не бях правил деца или поне практически не знаех как става. Много непринуден, естествен човек, тук като дойде, повикаха ме по спешност през нощта в Люлин, да ходя на другия ден с Маркес на закуска в резиденция Бояна, понеже като дошъл, първите му думи на летището били – къде е Румен? Понеже смятал, че Румен е от хората, които ще го посрещат, а не Милко Балев и т.н. протоколно. Ходихме в музея на Георги Димитров, като част от това двудневно негово посещение тук, защото той беше носител на наградата „Георги Димитров“ и беше редно да види къде е погребан човекът, чиято награда той носи. Писа на книгата, която му дадох на надпише – на Румен с благодарност и не знам още какво, а отдолу – Romenia. Аз като видях, викам си – човекът не знае къде се намира. И му казах, ама ние сме в България, а той − знам бе, но нали моята страна Колумбия е кръстена в чест на Колумб, ето Румъния пък е в твоя чест.

Пълното интервю на http://bnr.bg/post/100806954

Прочетете още

rtr1np5h

Г.Г.Маркес е давал книгите си на Фидел Кастро да ги изчита за грешки преди публикация

Десетки са великите първи изречения в литературата. Но това, дело на покойния Габриел Гарсия Маркес, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *