Начало / Интервюта / Добромир Банев: „Аз съм в другото такси“ е метафора на живота ни

Добромир Банев: „Аз съм в другото такси“ е метафора на живота ни

banev korica„Аз съм в другото такси“ е сборник с есета от Добромир Банев, в които всеки може да разпознае различни свои състояния – от зашеметяващо влюбване до тотално разочарование, тиха умора и чиста радост от живота. Чувството, което преобладава вътре е покой. На фона на прелитащи коли, бръмчащи телефони и цялата канонада от звуци, образи и миризми, която ни обгражда, сред манията да пътуваме, преживяваме и на всяка цена да опитаме от всичко, идва един момент, когато трябва да се спрем. Не защото светофарът свети червено, а защото отсреща може би ни гледат нечии очи, които сме пропуснали. И очакват ако не ласка, поне добра дума и разбиране. Без да търсим човека, за когото са предназначени тези текстове, в Лира.бг. поканихме самия Добромир Банев.

Някъде в книгата си казваш „Не се влюбвай в представата за някого“. Нима не ти се е случвала подобна грешка?

Не, аз съм човек със силно развита интуиция и досега не съм се лъгал в преценката си за хората. Това по-скоро е опит с други хора, които познавам, способни без конкретен обект да си намислят една любов и до такава степен да ù повярват, че да останат с „широко затворени очи“ за реалността.

Как се роди идеята за този сборник, впрочем, коя поредна твоя книга е?

Това е шестата ми книга. Не е имало конкретен повод за нея. Тя съдържа неща, които съм писал в последните три години и малка част есета, включени в първата – „Еднакво различни“. Заглавието „Аз съм в другото такси“ избра моят редактор Маргарита Петкова, тъй като вътре има текст с такова заглавие. И на мен ми се стори подходящо, защото в голяма степен е метафора на целия ни живот. Ние сякаш сме в едно такси, пътуваме, разминаваме се с хора, обстоятелства, места, но винаги продължаваме напред.

В някои от есетата използваш заглавия от филми – „Широко затворени очи“, „Да бъда Джон Малкович“. Това самоирония ли е?

До някаква степен да, пък и съм голям почитател на киното. В книгата ми има доста препратки към него, така е. Навремето дори кандидаствах във ВИТИЗ, както се наричаше НАТФИЗ тогава, но не ме приеха и по тази причина завърших право. И сега почти не минава ден, без да изгледам поне един смислен филм.

На кой филм можеш да оприличиш своята книга?DSC_4588

Като цяло „Аз съм в другото такси“ напомня откъс от френски филм от петдесетте години на миналия век. Особено със снимките, които направи Ивелина Чолакова. Това беше и една от целите, историите вътре да текат като кадри от кинолента.

Имаш ли усещането, че си сбъркал времето, в което живееш?

Абсолютно. Предполагам, че не съм единственият, но ако трябва да си избера епоха, бих си избрал времето на Фицджералд, много ми харесва.

А държавата би ли сменил?

Разбира се, ние живеем в пълен абсурд, дори снощи отново ми направи впечатление, като гледах новините по телевизията, че те са се превърнали в криминална хроника – няма нищо положително, нищо позитивно… По улиците е някакъв ужас, мръсно, сиво. Все пак, да останем оптимисти.

Важни ли са за теб социалните мрежи, в какво състояние влизаш там, по-често когато си щастлив или щом нещо те ядоса?

Социалните мрежи са за разтуха, но безспорно и важна част от ежедневието ни. Когато съм там, преживявам различни емоции, но в никакъв случай не бъркам виртуалното пространство с реалната действителност. Докато си в мрежата, пътуваш до непознати страни, наслаждаваш се на неща, създадени от хора, които не познаваш – това няма как също да не обогатява мирогледа ти. Но като цяло внимавам с престоя си в интернет, определено не съм от хората, които непрекъснато щракат клавишите на телефона и скролват мишката на лаптопа нагоре-надолу из дебрите на „другия“ ни свят.

Каква е ролята на цигарата в тази книга и изобщо в живота ти?

Тук освен цигарата, присъстват и виното, и водката, ако трябва да бъда откровен. Но това са част от нашите ежедневни ритуали. Аз пуша доста, с което не би следвало да се хваля, но в цигарения дим чисто метафорично има толкова красиви препратки, нека се върнем към нямото кино, пък и в съвременното до неотдавна. Цигарата е като любовта, нещо, което запалваш, дими, отива си. Но усещането не свършва, отива някъде горе, не знаем къде. Затова цигарата присъства толкова осезаемо.

DSC_4438Осезаем е и глаголът, който измисляш − „добромирствам“. Звучи като добротворствам. Защо се заиграваш с хубавото си име, всъщност, на кого си кръстен?

Благодаря ти за този въпрос. Името е хубаво, да, макар че като малък хич не го харесвах, защото в училище децата не можеха да го изговарят и ме наричаха Дробомир и оттам ми беше излязъл прякор „дробчето“. А съм кръстен на дядо си Димитър, бог да го прости, на когото до голяма степен дължа всичко, което съм. Той много ме подкрепяше и много ми помагаше. В това име – Добромир, се съдържа и добротата, и мирът, и Омир, бях си играл да видя колко много неща има в него. Рим даже, ако щеш.

След толкова натрупан опит с думите можеш ли да различиш мъжко от женско писане, редно ли е да правим такова разграничение?

Не е редно, но то винаги личи. Не можеш да объркаш стихотворение, написано от жена, дори в прозата, например една Вирджиния Улф, няма как да си помислиш, че тези неща са писани от мъж. Но това е хубаво, през призмата на двата пола да се видят темите за любовта, за смисъла, за отчаянието, за тъгата, за възторга.

В поетичните диалози, които правите с Маргарита Петкова, има ли моменти на компромис, в крайна сметка вие сте двама различни творци, въпреки перфектното стиковане помежду ви?

За компромис не може да става и дума. Създадохме лирически герои, които преживяват любовта в свят, създаден с помощта на ритмичното слово. Сега Той и Тя заживяха толкова свой живот, че много хора ги възприемат като наша лична проекция. А това не е така. Всеки от двама ни си свърши добре работата и това пролича по шеметно разграбените тиражи на „Абсурдни времена“.

Разговора води Людмила Еленкова

 

Прочетете още

129610z

20 поетични книги, които да прочетете на Световния ден на поезията

Навръх Световния ден на поезията Lira.bg потърси кои са най-продаваните поетични книги в последната година. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.