Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Щастието е произведение на изкуството да си жив – на тази мисъл ме наведе „В очакване на Боджангълс”. То е некоронованият шедьовър на живота.
Отчаян писател на име Оливие Бурдо разказва историята на една влюбена двойка през очите на сина им. Една безбожно забавна, екстраординерна двойка, чиято лудост не е само любовна, но това не прави чувствата по-малко валидни. Жената с безброй имена, чиято изпепеляваща виталност граничи с нереалното (или с шизофренното, макар да не ни се вярва), има една-единствена цел: да изтанцува живота си без остатък. В очакване на мистър Боджангълс! Жорж, нейният съпруг, също се наслаждава на тази „сладка маргиналност”, нещо повече – намира утеха именно в презрението към реалността. В незачитането на условностите. Часовниците. И сезоните.
Летяха родителите ми, летяха един около друг, летяха с крака на земята и глава във въздуха, наистина летяха, приземяваха се лекичко и отново политаха като нетърпеливи вихри, политаха страстно в лудост от жарки движения. Никога не ги бях виждал да танцуват така, приличаше на техен пръв танц и техен последен танц. Беше молитва от движения, беше едновременно начало и край. Танцуваха, оставайки без дъх, докато аз сдържах моя, за да не изпусна нищо, за да не забравя нищо…”.
„В очакване на Боджангълс” е в обезпокоителен синхрон с личната ми философия за живота. С вярата ми в нарочната лекота, с която би следвало да понасяме присъдата на времето. Казвам „обезпокоителен”, защото не искам да мисля, че всеки наистина щастлив ум е обречен да дерайлира… А лекотата е „нарочна”, защото неосъзнатата лекота граничи с лековатост.
Атмосферата на книгата ме отнесе към най-лиричните (и тъжни същевременно) книги на Ромен Гари/Емил Ажар – като „Терзанията на цар Соломон”, например. Към причудливите, но жизнеутвърждаващи светове на Борис Виан. Докъде ли не стигнаха мислите ми на раменете на танца, завихрен от Бурдо. Добраха се, ако щете, чак до стиховете на Иван Методиев – до онова стихотворение за щастието на чиновника, което „не приема” всеки ден… Истинското щастие е щедро към целия свят, не мислите ли?
Едно е сигурно – за щастието тази книга да се озове в ръцете ви, няма почивен ден. Стига да не е изчерпан тиражът. Но дори и така да е – танцувайте, докато чакате мистър Боджангълс! Или поредния изгрев. Или просто… следващия тираж.