През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Недялко Славов, отличен за книгата си „Камбаната“ и малко по-късно спечелил с нея наградата:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Казвам се Недялко Славов. Живея в Пловдив. Автор съм на пет романа, четири пиеси и десетина стихосбирки. Мои неща са превеждани на немски, английски, руски и гръцки.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Най-първо от всичко писателят е пастир на думите. В тоя смисъл той е пазач на родния си език. Той е корен. Той е логос на своя народ. Това автоматично го прави неизразимо национален. Така е и навсякъде по света.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Най-силно влияние като писател върху мен е оказал Владимир Набоков, а като поет – Гийом Аполинер. Бих препоръчал Далчев, Вутимски, Биньо Иванов, Иван Методиев, Толстой, Мопасан, Пруст, Емилиян Станев, Радичков, но мисля, че не е редно да го правя. Всеки трябва да открие света сам. Иначе за какво му е даден животът?
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Вероятно с лесничейство или градинарство. Или бих станал педиатър. Прекалено състрадателен съм. Честно казано, в този си живот не си представям, че няма да мога да пиша – в някой друг може би да, но в този – не.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Има сериозна критика, тоет неколцина честни и умни критици. Въпросът е доколко ги чуват. Иначе в голямата си част бг литературната критика е безпринципна. Направо юнашки баджанашка. А най-страшното е, че сума ти критици се изживяват и като писатели. Пишат сръчно и неуморно, пишат енергично. По всичките правила. Но без талант, без сърце, без съдба. Това е пагубно за литературата. Те са литературен раундъп.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Признание. Това е третата ми номинация за три различни книги в последните три години. Да, това наистина е голямо признание.