Лира Литературно-рекламна Агенция
На 25 февруари се навършват 37 години от кончината на големия американски драматург Тенеси Уилямс. Той има има английски, уелски и хегенотски произход. Роден е в Колумбия, Мисисипи, като второ дете през 1911 г. Баща му е бил пътуващ търговец на обувки, който пиел много и отсъствал от дома. Майката е била прототип на южняшка красавица (млада жена от гордите прослойки на стария запад). Ранното му детство е преминало в дом на енорийски свещеник в Кларксдейл.
В университета Уилямс членува в братство, но не успява да се впише. Хейл казва, че другите го намирали за срамежлив и асоциален самотник, който прекарва повечето от времето си пред пишещата машина. Първата година се проваля във военната подготовка, баща му го отписва от училището и го урежда на работа във фабриката на международна компания за обувки.
През зимата на 1944-1945 г. „Стъклената менажерия” е успешно поставена в Чикаго, а на Бродуей в Ню Йорк става огромен хит. Елия Казан (който режисира много от големите успехи на Уилямс) казва за него: „Всичко от живота му е в пиесите му и всичко от пиесите му е в живота му.”
Огромният успех на следващата му пиеса „Трамвай Желание” през 1947 г. осигурява репутацията му на велик драматург. Въпреки че е вече известен и забогатява, той е все така напрегнат и несигурен в хватката на страховете, че може да не успее да удвои успеха си. В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век Уилямс започва да пътува с партньора си Франк Мерло и често прекарва летата в Европа. За да стимулира писането си, той се мести често в различни градове, включително Ню Йорк, Ню Орлиънс, Кий Уест, Рим, Барселона и Лондон.
Между 1948 и 1959 г. седем от пиесите му са поставени на Бродуей: „Люто и дим” (1948), „Татуираната роза” (1951), Camino Real (1953), „Котка върху горещ ламаринен покрив”(1955), Orpheus Descending (1957), Garden District (1958), and Sweet Bird of Youth (1959). До 1959 той печели 2 награди Пулицър, 3 награди на New York Drama Critics’ Circle, 3 – Donaldson и Tony.
Знаеш ли какъв добър съвет ще ти дам? Мисли за себе си така, сякаш в нещо си по-добър от другите!
Не признавам реализма. Аз съм за магията.
Можеш да си млад и без пари, но не бива да остаряваш, нямайки и грош.
Ако нещо гризе паметта ти и разкъсва въображението ти, мълчанието няма да помогне. Не можеш да заключиш горящата къща, надявайки се да забравиш за пожара. Пожарът от това няма да стихне. Ако дълго мълчиш за нещо, то расте, расте в тишина като тумор…
Каква е победата на една котка върху горещ ламаринен покрив? – Ще ми се да знам… Може би просто да поседи там възможно най-дълго…
Какво е прав? Една линия може да е права, или пък улица. Но човешкото сърце, о, не, то е извиващо се като път през планински върхове.
Физическата хубост отминава, тя е временно притежание. Но красотата на ума, богатството на душата и нежността на сърцето – имам всички тези неща и те не могат да ми бъдат отнети. Могат само да израснат, да станат още по-силни с годините.
Да си разочарован е едно, да си обезкуражен – друго. Аз съм разочарован, но не и обезкуражен.
О, не можеш да опишеш някого, в когото си влюбен!
Замислял ли си се някога, че целият живот е едно минало, с изключение на кратък настоящ момент, който обаче отминава толкова бързо, че не може да бъде уловен?
Човекът е животно, което обича само себе си.
Изглежда, така се случва: в страданието си хората са по-искрени.
Всички ние сме деца от гигантска детска градина: опитваме се да съставим името Господне от кубчета с объркани букви на азбуката върху тях.
Лира.бг по материали от интернет
