Начало / Интервюта / Братя Грим са като българските възрожденци

Братя Грим са като българските възрожденци

Във всеки дом има някакъв вариант на приказките на братя Грим. Приспиват ни като деца, изживяваме трагичната им красота като възрастни и следим с любопитство интерпретациите им на филми, книги и игри.

„Детски и домашни приказки“ от Братя Грим е ново издание, което впечатлява със съвременен превод, непубликувани досега текстове, красиви илюстрации и добра полиграфия. За тях ни разказват преводачът на книгата Слави Ганев и редакторът й Благой Иванов.

Бързо спечели читатели тази книга, на какво се дължи интересът към нея?204504_b

Б.И. Според мен причините са две. Хем е нещо познато, хем е нещо ново. Първо, това все пак са братя Грим и хората могат да припознаят в приказките им част от собственото си израстване. Втората причина е, че те са в най-оригиналния си вид, в какъвто досега не са се появявали на български език.

Дали познаваме достатъчно братя Грим, кои са всъщност те?

С.Г. Братя Грим ни навяват мил спомен от детството, но трябва да знаем, че двамата са много повече от това. Братя Грим са истински немски възрожденци, подобни на нашите братя Миладинови, които създават книги с приказки не като самоцел, а с желание да обединят немската нация в едно цяло.

Вярно ли е, че техните приказки, освен за деца, са една алегория за възрастни?

С.Г. В никакъв случай приказките не са само за деца, тяхната цел не е да развлича, те са изпълнени с поуки. Създадени са от възрастни хора, за да ги разказват помежду си. По тази причина в приказките на братя Грим се съдържа много от реалния живот, не просто измислица и фантазия на авторите. Тъй като пресъздават света какъвто е, понякота изглеждат страшни или даже притеснителни.

Чии са илюстрациите в книгата?

GRimm_detski_i_domashn_1Б.И. Това издание е в стилистиката на другите два проекта на „DEJA BOOK“, които направихме със Слави Ганев – „Дракула“ на Брам Стокър и „Монахът“ на Матю Лиус. Те бяха съобразени като съдържание и като визия с посланието на книгите. Ние искахме не само да бъдат добре подготвени каато текст, но и да изглеждат с добро оформление. С изданието на братя Грим решихме да добавим някаква стойност, която хората досега не са виждали. Не само защото пак комбинирахме силни библиографски и фактологични справки, но и защото сложихме вътре илюстрации на двама важни художници. Единият е също от фамилията на братя Грим, другият е Артър Ракъм, много известен британски художник, който е един от революционерите в илюстрацията. Тоест, освен документи и факти за епохата на братя Грим и процеса, по който е създадена книгата, ние показваме как различни художници са успявали да се вдъхновят и са пресъздавали нейното съдържание.

Как протече преводът на тези стари немски текстове?

С.Г. Преводът беше свързан с многобройни справки не само заради стария немски, но и защото цялата книга разказва за един стар свят. Много от вещите, които се споменават там, вече не се употребяват, хората от онова време разсъждават по начин, който не се използва, естествената им за тогава философия днес не се изповядва. Те са много по-религиозни, но понякога се обръщат и към езическите си митове. Или извършват дейности, които днес не се срещат – те са занаятчии, търговци… Да не говорим, че книгата разказва за епоха не само далечна на нашата, но и за епоха, отминала спрямо тази, в която живеят самите братя Грим. Въпреки всичко, хората си приличат.

Има ли нещо, което може да ни изненада в тази книга, приказки, за които не сме чували?

С.Г. Доста приказки не са излизали на български. Всъщност, повече от половината в книгата не са популярни. Голяма част от нея се състои от познати приказки в непознати варианти. В „Снежанка“ читателите ще видят истинския образ на героинята, същото важи и за „Красавицата и звяра“, „Спящата красавица“, „Рапунцел“. Те са различни спрямо известния ни детски вариант.

Разговора води Людмила Еленкова

 

 

 

 

 

 

 

Прочетете още

четене-приказка-майка-дете

5 правила за четене на приказки

Психолозите не се уморяват да твърдят, че четенето на приказки влияе положително на развитието на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *