Лира Литературно-рекламна Агенция
То е най-могъщото вълшебство, добавя той
„Доброто сърце“ на Боян Боев е необикновен сборник – приказните истории по страниците му са така създадени, че да помогнат на децата в търсене на важните отговори за света, но и да припомнят на възрастните колко важно е да сме отворени към другите.
Нашумелият наш писател предложи приказките си в най-вълшебното време – на прелома на двете години. Явно тогава наистина стават чудеса, защото едва излязла, по книгата вече се играеше и спектакъл.
При това авторът се утвърди с характерния си стил благодарение на „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“. Сега обаче сякаш ни показва друго свое лице – кратките приказни истории в „Доброто сърце“ затрогват и ни връщат към корените, а приказните илюстрации на Ванеса Маркова развързват и въображението ни.
„Доброто сърце“ е колкото за малките, толкова и за големите читатели – по страниците писателят провокира всички да повярват за миг в чудеса
– Как се роди „Доброто сърце“? И защо реши, че е време за приказки?
– Приказки пиша отдавна, дори много преди да започна да работя върху първия си роман. И никога не съм спирал. Някои от тях съм чел пред деца в училища и детски градини, а други просто си отлежаваха в компютъра ми забравени. Никога досега не се бях замислял сериозно да ги събера на едно място, макар да съм давал това обещание пред малчуганите. Докато в един разговор с много скъп за мен приятел не се роди идеята за книга с приказки. Реших, че е чудесна възможност да покажа тази моя творческа страна, която е много по-различна от всичко, което читателите са виждали от мен досега. Получих подкрепа от издателя ми Пламен Тотев от изд. „Персей“ и нещата се случиха.
– Казваш, че е за малки и големи читатели едновременно. Кое е вълшебството, което прави книгата универсална?
– Според мен няма възраст, която да се посочи като граница за любителите на приказки като цяло. Винаги има нещо, което може да се открие в тях, независимо на колко си години, когато ги четеш. Децата ще разберат посланията по един начин, а възрастните по друг. Смятам, че са такива и моите приказки. А посланията за доброто, милосърдието, саможертвата в името на нещо по-голямо, са могъщо вълшебство, от което нашият свят се нуждае повече от всякога.
– Хората свикнаха със специфичният ти стил и го обикнаха, а сега сякаш искаш да им покажеш, че можеш и по друг начин… Какво е за теб добрият разказвач?
– Хубаво е, когато един творец стане разпознаваем със своя стил в работата си. Но е още по-хубаво той да умее и да излиза от зоната си на комфорт понякога. За разказвача на истории е полезно да предизвиква себе си с различни жанрове, стилове на писане и епохи, за които да пише дори. Това може да разшири неговия творчески мироглед, да му позволи да достигне до нов кръг от читатели и да обогати способностите си.
– „Доброто сърце“ излезе в самия край на 2024-а – ако теглиш чертата под годината, хубава ли беше тя за теб?
– Да, „Доброто сърце“ излезе малко преди Коледа и сложи краят на една хубава, динамична година за мен. 2024-а ми даде много, за което съм безкрайно благодарен. Срещна ме с интересни хора, позволи ми да посетя много места, на които да представя творчеството си, родиха се нови идеи и се постави началото на бъдещи творчески планове. Определено беше хубава година.
– Някак неочаквано, още с излизането на книгата, вече имаше и спектакъл по нея. Щастлива случайност ли беше това?
– За пореден път се убедих, че Вселената ни среща с правилните хора в подходящия момент. Още преди да бъде изпратена за печат книгата, вече обсъждахме с хореографа Златина Колева и нейната танцова школа „Тиара“ идеята за спектакъл по приказките от „Доброто сърце“. „Тиара“ е школа, носител на много награди от конкурси за танцово изкуство в страната и чужбина. След почти два месеца усилен труд и репетиции се получи истинско вълшебство. Около четиридесет деца са включени в танцовия спектакъл. Беше вълнуващо да наблюдавам отблизо работата на Злати по хореографията, костюмите, мултимедията – всичко, което да потопи хората в света на моите приказки. Спектакълът бе поставен на сцена три пъти в седмицата преди Коледа в три различни населени места. Имаме идеи да го разширим, подобрим и представим пред по-широка публика в различни градове и села на България (а защо не и извън нея). Открихме колко голям смисъл има този приказен спектакъл – накара много деца сами да пожелаят от родителите си да им купят книга, която да започнат да четат с истински интерес. Ние просто успяхме да запалим любопитството им, да събудим въображението им и желанието да прекарат време с приказките от „Доброто сърце“.
Още преди да бъде изпратена за печат книгата, вече обсъждахме с хореографа Златина Колева и нейната танцова школа „Тиара“ идеята за спектакъл по приказките от „Доброто сърце“
– Срещаш ли самият ти добри сърца по пътя си и изобщо, трудно ли е да се пише за добротата в наши дни?
– Напоследък все по-често животът ме среща с добрите сърца на хората по пътя ми. Дават ми много ценни уроци. Именно те са източник на вдъхновение за мен, вяра, че светът ни май все пак не е толкова лош, колкото се опитват някои да го изкарат. Докато я има добротата сред хората, нищо не е загубено. За нея трябва да се пише, колкото и трудно да е понякога. Трудно е, защото все по-рядко успяваме да повярваме, че доброто е направено безкористно, импулсивно, без задни мисли, а е продиктувано просто от едно… добро сърце.
– От друга страна, все повече хора посягат към перото – ето, и ти правиш курсове по творческо писане… Сякаш много хора днес бягат така от агресията, от шума наоколо.
– Мисля, че винаги е имало много хора, които са посягали към перото с цел бягство от действителността, терапия за душата, освобождаване от емоционалния багаж. В последно време обаче все по-малко от тях решават да оставят написаното само за себе си. Писателските работилници обаче, в които аз се включвам, са насочени към деца. Целта не е да ги превърне в писатели, а да събуди въображението им, да ги накара да творят, да търсят своя собствен глас сред всички онези, които крещят насреща им от социалните мрежи, телевизията, игрите и т.н. Да опитат да съградят свой собствен свят, в който да се скрият винаги, когато имат нужда от убежище, тишина и време за себе си. Всички творчески задачи, които им поставям, се оказват полезни за тях и в училище. С произведения, писани по време на нашите занимания, някои от децата са печелили литературни конкурси. Това ме радва много и ми носи смисъл да продължавам да го правя.
– А дали като вървиш по улиците, срещаш понякога и героите от книгите си? Как се раждат всъщност те?
– О, често се случва да срещам по улиците мои герои, особено от романите ми. Все пак хората, за които повечето пъти пиша, са такива, че всеки един от нас познава или може би ще срещне един ден. Хора, които носят своите белези, тайни, страхове и мечти. Независимо в каква епоха съм ги поставил аз, те са непреходни по своята същност и душевност. Иска ми се по-често обаче да срещам героите от приказките си – онези, които живеят, за да правят добро, които не се страхуват да обичат и подават ръка на всеки нуждаещ се – човек, животно или растение. Герои, които живеят в хармония с целия заобикалящ ги свят, осъзнавайки, че това е най-могъщата магия, която може да промени всичко към по-добро.
– Самият ти имаш ли любима приказка? Кой герой ти се иска да бъдеш?
– Моята най-любима приказка от детството е „Неволята“. Поуката от нея, че каквато и беда да ни сполети, ние сами трябва да открием начин да се справим с нея, е водещо мото в живота ми. А за конкретен герой, който искам да бъда – не се сещам. Смятам, че ние самите сме герои в собствените си приказки. Просто ми се иска понякога да имам вълшебни способности, с които да ставам невидим, да пътувам във времето и пространството, да сбъдвам желания и други подобни магичности.
– С какво се промени Боян Боев от успеха на „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“ насам?
– Мисля, че не съм се променил много. Вътрешно съм си даже все още онзи Боян, който правеше първите си опити в писането в училищните си години. Но се научих да се затварям малко повече в себе си, да съм по-премерен в споделянето с не толкова близки и непознати хора. Опитвам се да съхраня непроменена онази частица, която винаги ми напомня за моята същност. Именно тя ми е давала сили в най-трудни моменти, дарявала ме е със смелост в ситуации, в които е трябвало да рискувам, за да видя докъде мога да стигна. И това е винаги най-уязвимата част от всеки един от нас, която без жал може да бъде разкъсана от недоброжелатели. А такива никога не липсват…
Опитвам се да съхраня непроменена онази частица, която винаги ми напомня за моята същност. Именно тя ми е давала сили в най-трудни моменти
– Кое е обещанието, с което се събуди в първия ден на 2025-а?
– Обещах си по-често да поставям себе си на първо място. Да не се съгласявам с неща, които биха ми донесли повече негативни емоции и стрес, дори това да означава, че някой ще остане недоволен от решението ми. Осъзнах, че никой няма да донесе мир и спокойствие в живота ми, ако аз самият не си ги осигуря.
– Благодарим от сърце – и до нови срещи по страниците, които създаваш!
– Аз благодаря за хубавите въпроси! Накараха ме да се замисля върху някои неща. И може би точно от това имах нужда в този момент. До нови книжни срещи!
