Лира Литературно-рекламна Агенция
Целият свят е все още объркан от избора на Доналд Тръмп, а това усещане не намалява след първите му управленски решения. Пълна лудост са и „алтернативните факти“, на които се обоснова прессекретарят на Белия Дом Шон Спайсър. Така че не е неочаквано нарастването на продажбите на „1984“ на Джордж Оруел в Amazon. Препоръчваме ви няколко книги, заедно с „Библията“ и поезията на Уилям Уърдсуърт, които може да не обяснят случващото се, но донякъде ще потушат негативните усещания, събрани от www.irishtimes.com.
„Това не може да ни се случи“, Синклер Луис (1935)
Със своята поучителна сатира първият американски носител на Нобел за литература предвижда цялата лудост, която предизвиква хората да одобрят откровено бомбастични лъжи. В романа си Луис представя ситуация, която силно наподобява ноември 2016 г. – подлият сенатор Берцелиус Бъз Уиндрип печели президентските избори с помощта на лъжи и фалшиви обещания за социални и икономически реформи. Не се споменава строежът на граница с Мексико, но пък опонентите му са затворени в концентрационни лагери. По неприятен начин това напомня забраната на Тръмп за достъп на граждани от 7 мюсюлмански държави. В крайна сметка историята се повтаря. Романът е писан 11 години преди Тръмп да е роден. Самият Луис притежавал гениална способност да разчита хората и впечатлен от промиването на мозъци в Германия и хитлеризма, той видял реална опасност същата съдба да последва и САЩ. Интересното е, че първото заглавие носело допълнителното заглавие „Какво би станало, ако Америка се управляваше от диктатор“. Е, сега се управлява. В романа Бъз е заточен във Франция, оставяйки след себе си една опустошена нация.
„Животинска ферма“, Джордж Оруел (1935)
Някой спомена ли Наполеон? Всъщност Доналд Тръмп много повече прилича на едноименният диктатор свиня от книгата на Оруел, отколкото на реалния император. За родения в Корсика управник Русия е препъникамъкът, докато Тръмп явно има приказка с Русия и другарчето си Путин. В „Животинска ферма“ Оруел описва героя си Наполеон като „голяма, страховито изглеждаща свиня“. Звучи ли ви познато? Дори министърът на пропагандата на Наполеон напомня съветничката на Тръмп Келиан Конуей, която е склонна да се съгласи с президента дори ако той каже, че тревата е синя. А сега, вместо „Всички животни са равни…“, го прочетете така: „Всички американци са равни, но някои са по-равни от другите“.
„1984“, Джордж Оруел (1949)
Оруел добре знае как празната реторика и високопарните слова могат да промият мозъка на публиката – нека отново си припомним Хитлер. Последният му роман не е за английския социализъм, той е далеч по-широко осъждане на тоталитаризма и по-специално на манипулирането на истината. А сега си спомнете говорителя на Белия Дом Шон Спайсър, чиито коментар за присъстващите на инагурацията на Тръмп накара Келиан Конуей да употреби добре познатата фраза на Оруел от „1984“ – „алтернативни факти“. Със сигурност тя ще я преследва до последния й ден на поста. Социалните мрежи отдавна са ни убедили, че Големият брат наистина ни гледа, но Тръмп и екипът му са превърнали двойственото говорене в рефлекс. Истината вече не е опция, дори броят на хората е оспорим. Но докато Големият брат на Оруел не съществува в действителност, за Тръмп това не важи.
„Прекрасният нов свят“, Олдъс Хъксли (1932)
Всъщност няма нищо прекрасно в света и той не се крепи дори на видяното от очите. Умовете ни са изиграни. Истината и лъжата са част от паралелни вселени. Светът на Хъксли е диктуван от илюзии и пасивно приемане на лъжи, политиката не съществува, а на хората се нарежда в какво да вярват. Човешкият интелект е изтрит. Интересното е, че някои хора се дразнят на романа и на опростеното му представяне на хората, които просто приемат официалната версия и това, които им се налага да мислят.
„Ние“, Евгений Замятин (1921)
Руският мислител публикува първи – далеч преди Хъксли, който твърди, че не го е чел, както и преди Оруел, който заявява, че е повлиян от „Ние“, както и десетилетия преди съветниците на Тръмп. Замятин прави брилянтна дисекция на тоталитаризма. Проницателното представяне на измамите и фалшивия рай, изграден върху лъжи, е перфектният антидот на антиутопията, обещавана от Тръмп.
„Алиса в Страната на чудесата“, Луис Карол (1865)
Опитите да се намери алтерегото на Тръмп в литературата са трудни, най-малкото, защото негативните персонажи обикновено поне са достойни за уважение. Най-добре му пасва Кралицата на сърцата, която също като него живее в алтернативна вселена.
