Лира Литературно-рекламна Агенция
Щастливо съвпадение е, че на една и съща дата – 12 януари, се раждат Шарл Перо (1628) и Джек Лондон (1876). Двама писатели, към които винаги се връщаме, защото прескачайки във вечността, те са ни оставили в сигурни ръце. И книгите им все ще ни се струват особено на място, за този миг, за хубавия ден с щастлив край, за лошия с поука, за възрастта, когато …ами, ще си останем деца, макар и пораснали.
Шарл Перо – един сериозен учен от кралската академия на науките при царуването на Луи XIV, дълго се крие под името на своя син Пиер Дарманкур. Едва на преклонна възраст писателят показва себе си и Франция, каквато я вижда и помни, за да изгради от нейния фолклор чуден свят в „Котарака с чизми”, „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Палечко”… Дали защото обществото в онази епоха бавно се отваря към англосаксонската култура, Шарл Перо изглежда дръзко с тези приказки, в които присъстват съвсем не детски сюжети. Как иначе ще научим наизуст диалога между вълка и бабата в „Червената шапчица“:
“- Бабо, защо ти са толкова големи ръцете?
– За да те прегръщам по-добре, внучето ми.
– Бабо, защо ти са толкова големи краката?
– За да тичам по-добре, детето ми.
– Бабо, защо ти са толкова големи ушите?
– За да чувам по-добре.
– Бабо, защо ти са толкова големи очите?
– За да те виждам по-добре.
– Бабо, защо ти са толкова големи зъбите?
– За да те изям!“
Джек Лондон – този мъжествен идол на американската литература, често откриваме като писмо в бутилка, изхврълена от времето, намерена и препоръчана от някой. Опитен моряк, амбициозен писател, пламенен социалист и даже расист, ненавиждащ азиатците, той е първообраз на Хемингуей – гениален пияница, който пише и живее като за последно. Джек Лондон прекрачва в ХХ в. сякаш минава от морето на сушата, за да ни остави чрез приключенията си свидетелство за трудностите, с които днешният човек има да се бори.
Да го почетем с цитат от „Морският вълк“:
„…Живот? Ха-ха! Той няма никаква цена. От всички евтини неща той е най-евтиното. Той стърчи пред всяка врата като просяк. Природата го разлива с щедра ръка. Където има място само за един живот, тя посява хиляди живота и навсякъде един живот изяжда друг, докато остане най-силният и най-свинският живот.
– Вие сте чели Дарвин, … но криво сте го разбрали, като стигате до извода, че борбата за съществуване оправдава вашето своеволно разрушаване на живота“.
