Начало / Читатели / Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 2)

Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 2)

2016 г. измина, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.

Предлагаме ви някои от техните отговори:

mantelWinner3_2371033bХилъри Мантел

„През по-голяма част от годината бях затънала в документи за епохата на Тюдорите, които лично мен очароваха, но едва ли биха заинтересували обикновения читател. Също така пишех усилено, а в такъв момент човек предпочита сегментираността на кратките разкази пред обвързването с роман.

Насладих се на два сборника от ирландски писатели: „Prosperity Drive“ на Мари Мориси и дебютната „Dinosaurs on Other Planets“ на Дание Маклафлин.

Беше и година на препрочитане. Преоткрих романа „Езически рай“ от 1970 г. на Една О’Брайън и се удивих от идиоматичното й звучене. Дали съм успяла да оценя артистизма й при първото четене? Когато за първи път прочетох „Морето, морето“ на Айрис Мърдок, която й донесе Букър през 1978 г., тя ми се стори мощна и абсурдна, а сега я видях и от веселата й страна – един от най-богатите й романи. От съвременната проза бях измъчена и впечатлена от силната „The North Water“ на Ян Макгуайър и докосната от деликатната „My Name Is Lucy Barton“ на Елизабет Страут. Но най-хубавото е, че препрочетох „The Death of the Heart“ (1938 г.) на Елизабет Боуен, разказваща за невинността и опита на 16-годишното сираче Порша Куейн, от която е цитатът „Илюзиите са изкуството на чувствителните хора, а изкуството е това, от което живеем, ако изобщо го правим“.

1280px-John_Green_in_MinneapolisДжон Грийн

„Девет книги ми доставиха истинско удоволствие през 2016 г.

„Parable of the Sower“, Октавия Бътлър: тази писана през 1993 г. антиутопия звучи ужасяващо съвременно.

„Moonglow“, Майкъл Шейбон: книгата ме остави благоговеен и благодарен точно както след първата му книга „The Mysteries of Pittsburgh“, която прочетох на 16 години.

„The Dream of Enlightenment“, Антъни Готлиб: той очертава с изключителна яснота съжденията на философите от ранния модернизъм по начин, който дори на новак като мен е ясен.

„Guerrilla Girls“: страхотен сборник, посветен на жените в изкуството.

„Furthermore“, Тахере Тафи: тази живо илюстрирана детска книга за момиченце, попаднало в страната на чудесата, представлява приказка, по-богата, отколкото изглежда в началото.

„Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир: от „Игрите на глада“ насам това е първата младежка поредица, която грабва съзнанието ми по този начин.

„The Underground Railroad“, Колсън Уайтхед: понякога книгата, за която всички говорят, наистина е много добра.

„Another Brooklyn“, Жаклин Удсън: този красив роман започва с едно от любимите ми първи изречения: „От дълго време майка ми все още не беше мъртва.“

„I Contain Multitudes“, Ед Йонг: докато четях това завладяващо въведение в света на микробите, бях шокиран да разбера как това, което приемам за само мое тяло, всъщност е колонизирано от милиарди бактерии.“

800px-Elizabeth_Banks_Sept_2014_(cropped)Елизабет Банкс, американска актриса, носителка на наградата „Еми“

„След 8 ноември 2016 г. реших, че годината е знаменателна за равенството между половете в Америка. Може би на жените все пак може да се разчита да взимат сами важните решения за здравето, телата и семейното планиране, вместо да са постоянно инфантилизирани от деградиращата политическа система, която държи да упражнява контрол върху всичко. Но с новата година тези надежди сякаш се отдалечават.

Задължително четиво, ако искате да разберете с какво се сблъскват младите жени днес, е „Girls and Sex“ на Пеги Оренщайн. Книгата изследва пълната невъзможност на Америка да разбере женската сексуалност. С нулевата дискусионност на тема възпроизводителни права е ясно, че жените, както и мъжете им, се нуждаят от повече насоки по темата права и равенство. Обърканите, обективизирани, игнорирани момичета между 17 и 24 години, които са представени в книгата, дори не получават приличния оргазъм, който следва да придружава най-базисния човешки акт, какво остава за всичко, което следва. Но все пак Пеги предлага някаква надежда.“

Прочетете още

Bible-Verses-About-Family-GettyImages-528181610-5787d4045f9b584d20b28a03

Всекидневният будител: Как накарах моите близки да четат

„Винаги съм била читател сред семейство от себеподобни“, споделя интересния си опит любителка на книгите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *