Начало / Читатели / Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 2)

Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 2)

2016 г. измина, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.

Предлагаме ви някои от техните отговори:

mantelWinner3_2371033bХилъри Мантел

„През по-голяма част от годината бях затънала в документи за епохата на Тюдорите, които лично мен очароваха, но едва ли биха заинтересували обикновения читател. Също така пишех усилено, а в такъв момент човек предпочита сегментираността на кратките разкази пред обвързването с роман.

Насладих се на два сборника от ирландски писатели: „Prosperity Drive“ на Мари Мориси и дебютната „Dinosaurs on Other Planets“ на Дание Маклафлин.

Беше и година на препрочитане. Преоткрих романа „Езически рай“ от 1970 г. на Една О’Брайън и се удивих от идиоматичното й звучене. Дали съм успяла да оценя артистизма й при първото четене? Когато за първи път прочетох „Морето, морето“ на Айрис Мърдок, която й донесе Букър през 1978 г., тя ми се стори мощна и абсурдна, а сега я видях и от веселата й страна – един от най-богатите й романи. От съвременната проза бях измъчена и впечатлена от силната „The North Water“ на Ян Макгуайър и докосната от деликатната „My Name Is Lucy Barton“ на Елизабет Страут. Но най-хубавото е, че препрочетох „The Death of the Heart“ (1938 г.) на Елизабет Боуен, разказваща за невинността и опита на 16-годишното сираче Порша Куейн, от която е цитатът „Илюзиите са изкуството на чувствителните хора, а изкуството е това, от което живеем, ако изобщо го правим“.

1280px-John_Green_in_MinneapolisДжон Грийн

„Девет книги ми доставиха истинско удоволствие през 2016 г.

„Parable of the Sower“, Октавия Бътлър: тази писана през 1993 г. антиутопия звучи ужасяващо съвременно.

„Moonglow“, Майкъл Шейбон: книгата ме остави благоговеен и благодарен точно както след първата му книга „The Mysteries of Pittsburgh“, която прочетох на 16 години.

„The Dream of Enlightenment“, Антъни Готлиб: той очертава с изключителна яснота съжденията на философите от ранния модернизъм по начин, който дори на новак като мен е ясен.

„Guerrilla Girls“: страхотен сборник, посветен на жените в изкуството.

„Furthermore“, Тахере Тафи: тази живо илюстрирана детска книга за момиченце, попаднало в страната на чудесата, представлява приказка, по-богата, отколкото изглежда в началото.

„Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир: от „Игрите на глада“ насам това е първата младежка поредица, която грабва съзнанието ми по този начин.

„The Underground Railroad“, Колсън Уайтхед: понякога книгата, за която всички говорят, наистина е много добра.

„Another Brooklyn“, Жаклин Удсън: този красив роман започва с едно от любимите ми първи изречения: „От дълго време майка ми все още не беше мъртва.“

„I Contain Multitudes“, Ед Йонг: докато четях това завладяващо въведение в света на микробите, бях шокиран да разбера как това, което приемам за само мое тяло, всъщност е колонизирано от милиарди бактерии.“

800px-Elizabeth_Banks_Sept_2014_(cropped)Елизабет Банкс, американска актриса, носителка на наградата „Еми“

„След 8 ноември 2016 г. реших, че годината е знаменателна за равенството между половете в Америка. Може би на жените все пак може да се разчита да взимат сами важните решения за здравето, телата и семейното планиране, вместо да са постоянно инфантилизирани от деградиращата политическа система, която държи да упражнява контрол върху всичко. Но с новата година тези надежди сякаш се отдалечават.

Задължително четиво, ако искате да разберете с какво се сблъскват младите жени днес, е „Girls and Sex“ на Пеги Оренщайн. Книгата изследва пълната невъзможност на Америка да разбере женската сексуалност. С нулевата дискусионност на тема възпроизводителни права е ясно, че жените, както и мъжете им, се нуждаят от повече насоки по темата права и равенство. Обърканите, обективизирани, игнорирани момичета между 17 и 24 години, които са представени в книгата, дори не получават приличния оргазъм, който следва да придружава най-базисния човешки акт, какво остава за всичко, което следва. Но все пак Пеги предлага някаква надежда.“

Прочетете още

sestry

Сестри Палавееви тръгват на турне

Алек Попов ще представи през май едно от най-странните и заедно с това най-успешни творения …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *