Начало / България / Книжарниците на Североизтока

Книжарниците на Североизтока

%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf-%d1%88%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd

ШУМЕН

Навръх 3-ти март 2003 година, на централния булевард „Славянски” 88, между паметниците на големите революционери Панайот Волов и Лайош Кошут, засиява шуменското светилище на „Хеликон”. Мястото е централно, знаково и определено задължава. Екипът на новата книжарница не го посрамва. Марина, Таня, Катя и управителят Красен Пенев са първите, които посрещат нетърпеливите четящи шуменци в уютния салон. Марина и Красен са историци, Катя е социален педагог, а Таня – човек на изкуството. По-късно към тях се присъединяват Павлина и Димо, които – интересно – също са завършили история. Самите те по-късно признават, че някак неволно (дали?) все предлагали на клиентите си предимно книги на историческа тематика. Днес, наред с Марина и Красен, тук работят Елица и Поля.

С годините книжарницата се утвърждава като едно от най-търсените и посещавани места за култура в Шумен. Тук гостуват автори като Людмила Филипова, Емил Андреев, Божидар Димитров, Радослав Гизгинджиев, Алек Попов, Иво Сиромахов, Емил Конрад. Понякога се превръща в „арена“ на разгорещени спорове, свързани с религия, история, литература. Друг път е средище на жизнерадостна глъч и празнично настроение. Честването на Благовещение, Международния ден на детската книга, Международния ден на книгата отдавна се е превърнало в традиция.

В навечерието на Коледа книжарницата е първото украсено кътче в центъра на Шумен – разноцветните лампички сгряват душите на минувачите. А около Нова година верните клиенти получават късметчета, изработени и подарени от приятелка на екипа. През 2008 година представител на книжарницата печели състезанието „Книжар на годината”, а на следващата 2009 получава и отличието „Книжарница на годината”.

Самият Красен от първия си работен ден се превръща в естествен лидер не само на колегите си от региона, но и от централната част на Северна България. С негово участие, професионален стил и компетентно ръководство са открити и са израснали книжарниците във Варна, Добрич, Велико Търново, Русе…

Шуменската книжарница по много неща си прилича с другите „хеликонки” в страната. Но в едно е неповторима – отвън на витрината си има закачена… пейка. Точно така, закачена – за да е част от „Хеликон”, инак пейки много. Купуваш си книга, излизаш на теферич, сядаш и си четеш, колкото ти душа иска!

Може би е добре да чуем и отец Николай Петков от църквата в Дивдядово, сам автор на няколко книги:

„Спомням си, че първата ми служба в Шумен трябваше да е на Игнажден, 2003 г. Пристигнах в града предния ден, 19 декември. Дали защото тогава Църквата честваше св. Бонифаций, покровителят на пияниците и несретниците, трескаво се оглеждах. Щеше ми се да срещна сенките ако не на Верлен или Рембо, то поне на Иван Пейчев. Всъщност, стигаше ми просто живо човешко същество на главната улица. Ей така, да попитам: „Извинете, колко е часът?“ или „Как най-бързо мога да стигна до Руския паметник?“ Вероятно сенките бяха на топло, край камината. А може би по това време на деня, когато „нито вечер, нито нощ е“, хората пиеха греяна ракия и четяха Киплинг… Изкачвах се по стръмната и тъмна улица, мърморех си: „и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето“, когато внезапно се озовах пред осветена сграда. Надписът „КНИЖАРНИЦА ХЕЛИКОН“, както и фактът, че вътре  беше не само светло, но и топло, бе основанието ми да вляза.

И дали защото съм имал твърде криминален или безпомощен вид, книжарят – тогава не знаех, че това е Красен, с когото години по-късно щях да се сприятеля, ме огледа (с дискретно подозрение) и попита:

– Търсите ли нещо? – Ура, жива човешка реч, за малко да извикам, но спокойно отговорих: – По принцип Благото, но бих се зарадвал на някоя хубава книга.

Така се заговорихме за Платоновия диалог, за Григорио Лури, за Цочо Бояджиев и „Нощта на Средновековието“. И понеже знаех, че в Дивдядово ще ме чака дълга нощ, до Коледа, а защо не до Великден или Спасовден, тръгнах си с една раница книги.

После пак се върнах. За да имам повод да се връщам по-често, купувах не повече от две книги… И така, вече повече от 12 години. Дали заради дванайсетата нощ, или заради дванайсетте апостоли? Бог знае…”

%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0

ВАРНА

В красивия крайморски град книжарницата е открита през март 2007 г. Тя е част от Пикадили парк. За по-малко от година „Хеликон” се разгъва като хармоника и във Варна се появяват още четири магазина за книги. И пак като хармоника, през 2011 се свива до първообраза си на малък, но уютен и много динамичен търговски обект. Той работи в непривични и различни условия и нямаше да е трудно да загуби облика си като част от нещо голямо и аморфно, каквото представлява всеки търговски център. На подобни места хората идват повече за развлечение, за срещи и за съвсем други стоки. Но благодарение на екипа си, през всичките 10 години книжарницата има своите постоянни клиенти, които я ценят и предпочитат, защото получават препоръка, мнение, качествена услуга.  Да, екипът е малък, но не бездейства – досега се слави с четирите си чудесни бебета. Справка – за 25 години, за радост на родителите си, са проплакали 45 хеликончета. И за радост на „Хеликон” естественно – та това са 45 бъдещи читатели!

Отидете ли днес в книжарницата, ще ви посрещне или Ива Монева, или Стоян Кателиев. Нека чуем визитките им от самите тях:

„Аз съм Ива Монева – завършила съм биология и химия в ШУ ”Еп.К.Преславски” и Счетоводство и контрол в ИУ-Варна, но съм книгохоличка, откакто се научих да чета. В „Хеликон” работя от юли 2013г. Работата е интересна, любопитна, динамична. И както се казва:  винаги е по-добре да си вреш носа в книгите, отколкото в чуждите работи.

В момента сме двамата със Стоян (положението е „и сам воинът е воин”). Книжарницата е малка, но компактна и спретната. През лятото върви голям поток от хора и от нас книги за лятната почивка са си вземали много актьори, политици, спортисти. Така, че ако ви трябва автограф, тук е мястото.

Имаме  комични случки. Търсили са книги само по корица „една такава с венецианска маска отпред”, или „заглавието е от две думи, разделено с тире” (“Уаби-Саби”), или „Картонените къщи” (“Хартиените градове” на Джон Грийн.)

Много често клиентите заимстват от цитатите, които пишем. Случи ми се също да надпиша книга за рожден ден. Чести пъти търсят неща, които не продаваме (свещички за торта, фолио за стъкла, балони), а си тръгват с книга. Ако трябва да перифразираме един цитат от „Яж, моли се и обичай”, няма беда на този свят, която да не може да бъде поправена с чаша вино, парче шоколад  и хубава книга. ”

„А аз се казвам Стоян Кателиев. Завършил съм езиковата гимназия в родния ми Добрич и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Имам опит като училищен преподавател, валутен касиер, трудотерапевт, охрана и библиотекар в психиатрична болница. От края на октомври 2015 г. работя като книжар в „Хеликон“ – първоначално в Добрич, по-късно (от края на август 2016 г.) във Варна. Книгите са една от трите големи страсти – редом с Айкидо и музиката. Ницше, Лотреамон, Толстой, Достоевски, йеромонах Серафим Роуз, Рене Жирар… Сега се интересувам от бойните изкуства и културата на Япония, политиката и религиите в Близкия изток, както и от темата за мотивацията, самодисциплината и успеха.

В общуването с най-различни клиенти научавам доста и за хората, и за самия себе си. Случвало ми се е едва да сдържам учудването си или смеха си. Например: идва клиентка, пита за заглавие и след като чува, че е изчерпано, пита „И сега к’во пра’им?“. Или: клиент купува книга за тайните общества, коментира близо 20 минути по темата (през това време ние трябва да обърнем нужното внимание и на останалите посетители), а за финал вади шишенце с алкохол от раницата си и най-невинно си отпива. Пъстър свят! Николас Гомес Давила, чиято лична библиотека е съдържала над 30 000 заглавия, пише, че четем само за да открием онези книги, които си струва да препрочитаме отново и отново… Така е.

Накрая искам да изкажа благодарности към колегите от Шумен, Добрич и Варна за съдействието и търпението им. На всички – книжари и клиенти на „Хеликон“  пожелавам здраве и успешна 2017 година!“

%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%bf-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b8%d1%87

ДОБРИЧ

В Добрич книжарницата отваря врати през август 2010 г. Много амбициозно начало и заявка за присъствие в града, който не страда от липса на литературна история. Малка, кокетна и отлично подредена в двете си зали, зад чистите ù витринни стъкла се труди всеотдаен и отговорен екип. На него се пада тежката задача да запази паметта на рано отишлата си от този свят Виолета Иванова, първата управителка, и неспокойния ù дух в работата, като с времето изгради и свой независим стил. Може би по-суровият североизточен климат влияе и на добричката, и на шуменската, и на варненската книжарници – да са по-обрани във външните си прояви, но последователни в книжарското си ежедневие.

Тук, в Добрич, екипът е от трима души: Галина Вълчева – управител, завършила журналистика, Анна Мирчева – психолог и Пламена Енчева, която учи теология. За себе си те казват:

„Всяка от нас владее по нещо различно. Галина е  организатор на дейностите, помага на новоизлюпените книжари. Анна е по дизайна и оформлението на периодичните и тематични кампании и витрини. А Пламена омагьосва клиентите ни и с това печели тяхното доверие и усмивки. Както казва Георги Павлов, който ни посещава всеки ден без изключение (и когото помежду си наричаме „вип клиент”): „Стотиците книги и стотиците усмивки на любезните служители в книжарницата създават неповторимата  и магическа атмосфера на Хеликон – Добрич.” Някому думите може се сторят леко помпозни, но така мисли човекът!

Клиентите ни са ерудирани и винаги знаят коя книга кога излиза. Има и такива, които търсят, без да знаят заглавието. Веднъж жена питаше за книга, в която ставало въпрос за ябълки („Три ябълки паднаха от небето”). Когато пък излезе „Самолечение с Пайда Ладжин” отново не знаеха заглавието, а търсеха книга за лечение с пошляпване. Дойде лечител, който нагледно демонстрира на присъстващите клиенти пошляпването. Ани също отнесе някое и друго пошляпване:)

И ние като в другите книжарници на „Хеликон” честваме деня на книгата.  Тази година четохме в оригинал Шекспир, както и текстове на китайски. Отбелязахме и Благовещение, и 1 юни – деня на детето. Деца от музикалното училище в града поздравиха клиентите с музикални изпълнения. Ходим на представяне на автори, гостуващи в града. Често в книжарницата идват деца от различни училища да четат на другарчетата си…”

3 книжарници, 9 отдадени на работата си млади хора и хиляди приятели. Това е простата равносметка в цифри. А в букви? Там е по-сложно. И затова са книгите.

Честита Нова година, трудолюбиви книжари от „Хеликон”! Нека Господ ви дава здраве, шефовете – одобрение, а вие на нас – вниманието и обичта, с които бездруго ежедневно ни дарявате!

 

Прочетете още

IMG-20170823-WA0008

„Хеликон – Благоевград“ грее с нова визия

Една от най-старите книжарници на „Хеликон“ − в Благоевград − вече може да се похвали …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *