Лира Литературно-рекламна Агенция
В средата на декември Недялко Славов получи за втора поредна година наградата „Хеликон”. След като през 2015 бе отличен романът му „432 херца”, сега статуетката на Орлето той взе за романа си „Камбаната”. За сп. „Книжарница” и сайта лира.бг известният наш белетрист, поет и драматург бе любезен да отговори на няколко въпроса.
Честита втора поредна награда „Хеликон”, Недялко! Това си е феномен не само в България, а и по света. Направо за Гинес, без майтап. Как се чувстваш?
Благодаря! Радвам се, разбира се. Какво да кажа. Два поредни „Хеликона”! Най-престижната награда за съвременна българска литература. Всеки ден ми пишат десетки, стотици хора. Особена е тая колективна енергия, лъчиста е.
Ти си белетрист, поет, драматург. В кое амплоа ти е най-уютно и след написването на какъв текст насладата ти е най-голяма?
Труден въпрос. Поезията е екстатично състояние, там дълго не можеш да стоиш повдигнат на пръсти, уморително е, но пък е вдъхновяващо. При прозата е по-различно. Спомням си една мисъл на великия Далчев, която ще цитирам по памет. Класикът казваше, че прозата е един по висш и последващ етап от развитието на всяка национална литература. И наистина – прозата, и особено романът, оставят у твореца най-пълното и изчерпващо усещане за себеизразяване. Драматургията пък дава най-суетливата творческа радост – публика, светлинни прожектори, цветя, аплаузи, сцена, кулиси, задкулисие, гримьорни, ахнали очи на актриси, полудиви режисьори-хистерици – накратко – драматургията си е радост по време на колективно приключение.
Какво мислиш за българските си събратя по перо, ама по възможност – честно?
За талантливите – хубаво. За другите – нищо. Те са зависими от политическата конюнктура, като по социализма. И обикновено са хора за поръчки.
За съжаление малцина са тези, които живеят от книгите си. За моя радост, след първия си роман „Фаустино” и последвалите го още четири романа имам, макар и скромно, но независимо битие на писател. Това, разбира се, се дължи и на почтеността на моя издателот ИК ”Хермес”.
Като стана дума за пари, се сещам това, дето обичаш да го казваш: „Пари не ти пожелавам, щото тия на Титаник имаха пари, ама нямаха късмет.” И си прав. Може да се каже, че съм щастлив човек. Живея от това, което обичам и мога да правя. Книгите.
Намираш ли разлика в начина, по който се пишеше в нашата младост и сега?
Да. Във формалния смисъл. Постомодернът наложи други схеми, но те са летливи, несъстоятелни. Най-важното си остава едно – дали авторът познава човешката природа. Познава ли я, владее всичко. Е, разбира се, след като овладее и езика. Без да те е приел и познал българският език не можеш да бъдеш истински български писател.
Виждаш какво става по света. Масова бедност и прекомерни богатства, свръхнаселеност, религиозно и расово противопоставяне. Накъде вървим? Какво още има да ни се случва?
Вървим накъдето ни водят кукловодите. Кръстя се и се моля. Но съм оптимист. На това безумие трябва да се сложи край.
Казваш, че отношенията между мъжа и жената се разрушават. Какво имаш предвид?
Ами те се разрушават на принципа на противопоставянето. Както се разрушават и семейните ценности. Както и връзките между поколенията. Либералният модел, или по точно този, който се натрапва на света, предизвиква разрушаване на сакралните връзки на живота. А те държат смисъла.
Какво мислиш за глобализацията? И за проявите ù у нас?
Мисля, че това пиянство приключи. И махмурлукът ще е страшен.
Коя твоя детска мечта още не се е сбъднала?
Имах бедно, но щастливо детство. Тогава бях в зоната на безсмъртието. Там постигнах Вечността. След него всяка мечта е с все по-малък срок на давност.
Какво ще пожелаеш за Новата 2017 година на читателите на сп. Книжарница, сайта лира.бг и приятелите на „Хеликон”?
Това, което видях в книжарниците на „Хеликон”в Бургас, Стара Загора и София, ми напълни сърцето. Не зная дали го осъзнавате, но книжарниците ви са храмове. Не случайно в тях инстинктивно се говори тихо, като в църква, и се пристъпва някак боязливо, но с доверие, сякаш някой те води свише. Бъдете живи и здрави, защото хората имат нужда от вас. Книгите са спасение.
Интервюто взе Иван Голев
