Лира Литературно-рекламна Агенция
Едно необичайно четиво се появи на българския книжен пазар – „Темелко Нешков –ДОСИЕ – Югославия срещу душата на Македония”.
Стройно подредените представи на средностатистическия българин се объркват. Той ще си каже: ”Какво пък толкова, темата с досиетата май започва да ни досажда…” И може да е прав… Но. Голямото „но” в случая е, че това досие не е измъкнато от архивите на Българските тайни комунистически служби, а от архива на УДБА, т.е. от архива на всемогъщата Държавна сигурност на бивша Югославия. Интригата е налице, защото, в Македония след Втората световна война се извърши един антропологично-идеологически експеримент, целящ подмяна на националното самосъзнание и историческата памет на българите там. Цялата държавна мощ на Титова Югославия беше съсредоточена в новата югославска република. Службите на Държавна сигурност, партийният пропаганден апарат, пресата, радиото, съдебната система, училището, университетите – всички трябваше да втълпяват новото самосъзнание, а цяла кохорта от фанатизирани служители имаха за задача да дебнат, да слухтят, да бдят и там, където доловят, че някой на глас или под сурдинка определя себе си като българин, или говори за самостоятелна Македония извън Титовата федерация, веднага се превръщаше в обект за преследване, за насилие и поемаше по трънливия път от арестите, скалъпените съдебни процеси, безмилостните присъди, и средновековните мъчения – до затворите и лагерите.
Книгата „Темелко Нешков –ДОСИЕ –Югославия срещу душата на Македонияа” е анатомичен разрез на невидимия, дълбоко законспириран и скрит механизъм за мъчения и прекършване на волите, с абревиатура – УДБА.
За първи път досие, водено от тази всемогъща структура, става достояние на хиляди, за първи път на бял свят излизат тайните методи за въздействие, които засягат дълбоко човешката същност – смелостта, достойнството и волята, от една страна, и страхът, подлостта и предателството – от друга. И точно в тези крайности, Темелко Нешков се изявява чрез доносите на подлеците и тяхната оценка за него – като безкомпромисен, горд и неподдаващ се на заплахи и обещания за облаги човек. Една негова реплика по повод на предложение да сътрудничи на затворническата управа го извисява като свеж, силен филиз на подложения на неистови манипулации народ. Неговите думи са категорично отрицание на целия порядък не само в затвора, но и на цялата система за смилане на волите и съвестите. Без каквото и да е колебание Темелко Нешков заявява: „Аз не мога да трупам актив на гърба на жертвите на тази власт. Един осъден не може да работи срещу други осъдени, много от които вече не са между живите….”
Извън пронизаното открай до край с политика Досие на Темелко Нешков, то е един суров, но обемен словесен материал, подсказващ много драматургични идеи, които, попаднали в полезрението на талантлив автор, биха се превърнали в значимо произведение на изкуството.
Събраните в книга доноси, разпореждания, донесения, клевети и оценки за затворника Темелко Нешков са предизвикателно и шокиращо четиво за днешния читател, инжектиран със серума на масово внушаваните хедонистични представи за живота. Но тези доноси са и отрезвяваща напитка за политиците и в София, и в Скопие, защото те като вихрушка помитат смокиновия лист, прикриващ трагичната истина за широката, съзнателна и волева съпротива срещу могъщата Титова държавна машина, поставила си за цел да изтръгне душата на Македония и да я замени с някакъв измислен идеологически сурогат.
