Начало / Свят / Стивън Кинг: Защо Боб Дилън заслужава Нобеловата награда

Стивън Кинг: Защо Боб Дилън заслужава Нобеловата награда

stephen-king-interview-why-dylan-deserves-nobel-peace-prize-27cff9b9-ce60-41da-912c-2270b5671e07Някъде по времето, когато работел по романа си „Сияние“ Стивън Кинг се срещнал с Боб Дилън на концерт в Мейн. „Единственият ми ясен спомен, който пазя от онази нощ е, че Дилън имаше бял грим“, казва Кинг за шоуто от 1975 г. „И имаше една жена (Скарлет Ривера), която свиреше на цигулка.
От тогава Кинг остава запален фен на Дилън. Когато научава, че певецът е спечелил Нобелова награда за литература, радостта на автора на „Кери“, „Край на дежурството“ и безброй други бестселъри е неизмерима. „Разбрах, докато закусвах. Споменът е като да си спомняш какво си правил, когато Кенеди бе прострелян“.
Утре, 10 декември, в Стокхолм, ще се състои церемонията по награждаването на Нобеловите лауреати, клас 2016. Вече е ясно, че Дилън няма лично да получи медала си, нито пък ще прочете задължителната за тези случаи реч. Поведението на певеца текстописец бе прието крайно противоречиво от литературната общественост. Въпреки това Дилън остава идол на Стивън Кинг, който в интервю за сп. „Ролинг Стоун“ си спомня и как е получил една хармоника – подарък от музиканта.
„Сигурно съм бил на 14 години, когато за пръв път чух Боб Дилън. Седях си на задната седалка на колата и се прибирах у дома от кино. Става дума за селския Мейн и радиото си беше голямо постижение. Имаше един тип от радио WBZ от Бостън, който имаше шоу The Night Express и пускаше много музика. Тогава пусна „Subterranean Homesick Blues“ и парчето направо ме наелектризира. Беше като удар с чук от образи и текст.
Най-много ме впечатли фразата „Помпата не работи откакто вандали не откраднаха дръжката й“, направо ме закова. Тази песен беше нещо много различно, като поезия, в която няма разказвач. Остави в мен чиста емоция, направо ме възхити.
Има много велики песни. Още обожавам „Shelter From the Storm“. Великолепна, с умопомрачителни фрази. Или пък „Tangled Up in Blue”. Цитирах я наскоро в едно есе за ходенето в колеж през 60-те. Тя излезе, когато аз самият бях в колежа.
Друга песен, която обожавам е „Stuck Inside of Mobile With the Memphis Blues Again“, или пък „Desolation Row“, която свиря отново и отново.
Много хора се обявиха против Нобеловата награда на Дилън, но като че ли оплакванията им са по-скоро като от приказката за киселото грозде. Някои казват, че той се опитва безуспешно да се прави на Т.С. Елиът. Но съжалявам, не е така. Той е оригинален творец. Не мога да се сетя за много музиканти като него. Може би ранните Ван Морисън и „The Kinks”, които много харесвам. Не разбирам защо не го приемат. Като Гари Щeйнгарт. Ами, Гари, има много добри писатели, които никога не са печелили Нобелова награда. Гари Щeйнгарт вероятно ще е един от тях. Това няма отношение към тяхната работа. И…Гари, трябва да пишеш поне като Фокнър, ако си американец, за да успееш.
Децата ми слушат Дилън. Внуците ми – също. Това прави три поколения. Той наистина е актуален от много дълго време, а качеството на работата му се запазва. Много хора в поп музиката се появяват и изгасват. Но не и Дилън“, казва Стивън Кинг в интервюто.

Прочетете още

212918_b

Психопатичен удар

Яна АНДРЕЕВА, Хеликон Съборна Познаваме Джилиан Флин благодарение на „Не казвай сбогом“ – идеалната история …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *