Начало / Критика / „Камбаната“ – неизбежният роман

„Камбаната“ – неизбежният роман

202964_bБина КАЛС

Чаках с нетърпение новия роман на Недялко Славов.

Моята приятелка Ели Алексиева, която работи в книжарница „Хеликон“ – Бургас, ми каза, че го е прочела: „Хваща те за гърлото, разтърсва те, и после трудно може да посегнеш към друга книга!“.

Романът наистина бързо прилепва към теб.

Първото нещо, което веднага забелязваш, че не е умозрителен и, второ, има история. Сигурна съм – това са важни достойнства.

Главният герой е човек, който по силата на обстоятелства и характер бързо се превръща в дегенерат, в общество с нравствени критерии и мяра, които са  размити, изместени, и няма да е пресилено, ако кажа и деформирани. Достатъчно е да си пуснем телевизия, за да се настроим на такава честота.

След инцидент героят попада в затвора. По понятни причини там не е най-доброто място за живеене, но е топос за овъзмездяване на лоши и  брутални постъпки. Вено – така се казва той, живее тук и сега, в нашето съвремие, чиито истински „герои“ са други.

Всички ние, изгонените от рая, непрекъснато грешим, не само като вършим определен вид постъпки, но и като не вършим други, достойни.

Няма да преразказвам романа, защото всеки  сам трябва да открие директните и невидими сюжетни линии и да сътворява своя вътрешна дискусия с книгата, с нейните герои, а защо не и със самия автор.

В това многопластово повествование стои като връх една камбана.

Камбаната освен неизменна част от храмова композиция е и метафора за това, което трябва да бъде опазено буквално и символично.

И става така, както много пъти се случва в живота.

Той, човекът, извършил смъртен грях, получава не само шанс да извърши нещо значимо, което може да го реабилитира, но и с това сам да пожелае да захвърли вехтото си минало, като се посвети изцяло на отправената към него неочаквана молба.

В началото на романа стои епиграфът: „И рече безумец в сърцето си  – няма Бог“. Този цитат от Псалмите на Давид е осева линия, фарът, премигващ за онези, които вървят в тъмнината, но не искат да останат в нея. Много ли безумци познаваме, а дали самите ние не сме такива?

Може ли да се живее така – все едно няма Бог?

В какво се превръща човекът, обществото, животът ни, когато сме сложили кърпа на очите си за истинските причини на човешкото съществуване – любов, прошка, покаяние, смирение, правенето на добро, грижа за другите, спасението на човешката душа…

Виждането на света не може да съществува без манталитета, изграден върху вяра и култура, базирани върху християнската история, етика, морал. Свят, в който не съществуват осветени места чрез призмата на християнския контекст – дали е свят или е просто само хабитат?

Нима имаме съмнение, че всичко ценно бива и може да е разпознаваемо чрез религиозния, културен и социален контекст.

Вижда ли всеки своята камбана? Достойни ли сме  да се изкачим там, горе до нея, да държим въжетата ù, за да изтръгнем звуци от тежкото ù тяло, без да късаме езиците ù. Но и без да оскърбяваме Бог, а да се опитваме да стоим от дясната му страна, като вървим с кураж по пътя си и пътя на спасението, загърбвайки тъмните и демонични сенки, които могат да ни пресрещнат?

Това не е празна реторика, това е повод за размисъл в тишината на собствените ни състояния на равносметка.

Дали успява героят, какво свидетелства за него авторовото съзнание – ще разберете единствено, ако прочетете романа.

Поздравявам автора за този необходим роман в българската литература. В едно изпълнено с превратности време като нашето, с предпочитани хедонизъм и нихилистични прояви на занeмарен човешки дух, като че ли забравяме за най-важното – Истината, която всеки се опитва сам да дефинира, все едно стои прав над вечността.

Автентичната природа на човека не само че не е безлична, тя е и обновяваща се, и това може да бъде и е голямата утеха и шанс. В нея (природата) е вградена Божествената перспектива за промяна и естественото въдворяване на ред и хармония в отношенията ни към Създателя, към света, към хората.

От частното към общото романът притежава динамика, която го прави лек за четене, но с бавно резорбиране на смисъла. Замисля те с усета и таланта на автора към споходилите го идеи, с дарбата му на разказвач, а това пък го прави и достоен за препрочитане. Плътни образи, богата и особено експресивна лексика, буквално скулптирана стилистика правят романа par excellence образец на жанра, освен всички значими послания, препратки и дръзки похвати с щедрия размах на перото на Недялко Славов.

Мисля, че романът „Камбаната“ е европейски роман, защото е прекалено български, а само автентично националното може да надскочи родните предели и да стане голям световен роман.

И за финал, къде е нашата камбана, може ли да я опазим, как живеем…?

Бъдещи читатели на романа, вие довършете за себе си това изречение.

Приятно четене!

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d1%80-%d1%81%d0%b5%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%be%d0%b2

„Море на живите“: новата поетична книга на Александър Секулов

В края на годината Александър Секулов изненада литературната общност  с поетичната книга „Море на живите“, …

2 Коментари

  1. Ана Пенковска

    Страхотна статия, само от написаното тук, се изкушавам да си купя романа.

  2. Петър Николов

    Статията е написана невероятно, ако съдим по нея, то авторката е изключително ерудирана и знае за какво говори. Убеден съм тогава, че и книгата ще предложи много, предполагам- трябва веднага да си я купя.