Начало / България / Сълзи и смях в памет на Никола Анастасов

Сълзи и смях в памет на Никола Анастасов

В невиждан по рода си спектакъл се превърна премиерата на автобиографичната книга на Никола Анастасов – “Истории с усмивки“. Представянето бе в столичния „Хеликон България“.

14856067_10154710832843060_3665908604631322694_o

В началото издателят Надя Кабакчиева цитира „Епопея на забравените“, като отнесе стиха „манастирът тесен за мойта душа е“ към духа на Никола Анастасов, „който ако гледа отнякъде, ще каже -книжарницата тясна за моята книга е“.

14589633_10154710802093060_2410182854128916868_o

Думите й се сбъднаха веднага след емоционалната реч на автора Ирина Канушева, записала дума по дума живота на големия български актьор. Тя допълни образа на комика, който всички познават с този на човека – фин и деликатен. „Опитах се да запазя начина по който той говори, гласът му да се чува и да съпреживеем всички неговата съдба“, каза тя. И изрази впечатленията си от внимателното му отношение към езика и умението му да накара всеки да се почувства ценен и значим.

14608696_10154710808738060_8537010829578429578_oАктьорът Славчо Пеев заряза микрофона и грабна книгата „Истории с усмивки“. Откъс от нея той превърна в театрален монолог, допълвайки спомени на самия Никола Анастасов с духовити коментари от съвместното им пътуване в Лондон, лудешките им приключения в Канада, Куба, Никарагуа и къде ли не по света.

„Пиесите „Сако от велур“ и „Римска баня“ на Стратиев сме ги играли по 600 пъти“, каза Славчо Пеев. Когато припомни последното представление в което са участвали заедно: „Лека форма на тежка депресия“, гласът му затрепери от вълнение: „Въпреки че беше видимо отслабнал и не можеше да яде, Никола Анастасов го изигра достойно. А имаше четири монолога вътре.“

„С Кольо се живееше леко, тази усмивка за която пише, не е престорена, тя идва отвътре. Много сме пътували, дълги години. Ние бяхме повече от женени“, отново разсмя публиката Пеев и прекъсна разказа си с възторженото: “Чакайте сега, че Кака идва, да я посрещнем“

14556582_10154710811098060_7508833526815268043_o

Достолепно в залата на „Хеликон България“ пристъпи Стоянка Мутафова. С възгласи „Како, добре дошла!“ и под бурните аплодисменти на публиката от първия ред я посрещнаха театралните прими Татяна Лолова, Емилия Радева и Гинка Станчева. С думите „Сядай на трона“, тя беше настанена в центъра на представянето. „Защо ме слагате тука?, попита остро Мутафова. „Защото винаги си на мегдана“ бе дружният отговор на организаторите на премиерата.

14853006_10154710824618060_1469299239425583217_oМножеството хора в книжарницата буквално се чудеха на кого повече да се радват, но истински взрив настъпи когато Татяна Лолова скочи от стола си и взе думата: „Аз съм единствената, изоставена от Кольо. Играла съм с най-добрите артисти и всичките ги оставям. Връщаме се веднъж от Асеновград и той ми вика, Таня не мога да те издържам. Казвам му: И аз тебе, бе Кольо. Най-талантливата певица, изключителната жена Мария Косева, и това най-хубаво нещо успя да вземе. Жена му знае, че не е имало нищо между нас, защото аз съм чудовище, но години наред работехме със страхотна обич. Не беше Кольо-усмивката, той беше Кольо-чарът!“.

Неизчерпаемата енергия на Татяна Лолова обсеби книжарницата, мигом превърнала се в театрален салон. Всяка нейна мимика разказваше история, всеки жест връщаше Никола Анастасов на сцената. Дори когато във вихъра на спомените си, без малко да събори стойката с календари, великата актриса отигра и този момент, говорейки й сякаш си партнира на живо с вечния си приятел: „Помниш ли, Коленце, че така беше“, попита тя, а после продължи: „Постоянно му бях стринка, баба, леля, пък той две години по-голям от мен. Един път съм му играла дъщеря, луд успех имахме!“

14859849_10154710836183060_693810533453929099_o

„Него ще го има, докато и вас ви има“, завърши Лолова.

Доайенът Стоянка Мутафова подари букет на сина на Никола Анастасов – Чавдар. Тя се изправи пред публиката и разказа за първата си среща с големия актьор. „Пратиха едно същество в нашия театър от Варна, ама като в наказателна рота, за да разделят с някаква актриса, в която бил влюбен. Викам си: Толкова ли сме изпаднали? Гледам го – и също толкова лошо играе, че се чудя за какви ни вземат. След години му го казах, а той отговори-“Леле, Стоянке, и аз през цялото време тогава, гледах как ме гледаш, но акълът ми беше другаде“. Той беше всеотдаен, обичаше ли, можеше да стане идиот от обич. Преживяваше силно всички събития, които касаят него или театъра, из дъно ги преживяваше. И весели, и тъжни. Доста е плакал на моето рамо. Искам още да кажа, че ние имаме много талантливи артисти, но те са редица. Ако един се разболее, друг ще го замести, без кой знае какъв индивидуализъм. А Кольо имаше белег“!

14753922_10154710842948060_8767542176659259770_o

Надя Кабакчиева от издателство „Слънце“, останала без дъх, накрая заяви, че за 26 години, откакто се занимава с издателски бизнес, такова представяне не е виждала. „Защото и ние такъв като Кольо не сме виждали, той беше един“, провикваха се през смях и сълзи, вкупом колегите на Анастасов в залата.

14753246_10154710800953060_4725795176076873818_o

Поклон пред вас големи български актьори! Благодарим ви, че споделихте златните си години с нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *