Лира Литературно-рекламна Агенция
От ден на българския книжен пазар е „Владетелят“ (изд. „Хеликон“) от Николо Макиавели.
„Владетелят“ (на италиански: Il Principe) е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели. Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели.
Смята се за едно от първите — ако не и първото изобщо — произведение на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на властта (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от главните действащи лица, които са описани в книгата, е Чезаре Борджия.
„Владетелят“ отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по-конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по-важна от който и да е абстрактен идеал.
Подобно на „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, и тази класическа творба е много повече от субективен коментар на историята и на фигурите, които са я движили. Съветите на Макиавели, макар и понякога стряскащи, са отправени привидно само към овластените, но в същата степен важат за всекиго при общуването му с другите.
„Владетелят“ е не само проникновен психологическо-философски документ, но и изпитано напътствие как да се практикува властта. Тъй като човешката природа почти не се променя, този текст няма срок за годност – той отдавна е надживял автора си и пребъдва във времето.
Николо Макиавели
на великолепния Лоренцо Пиеро де Медичи
Хората, които желаят да спечелят благоволението на някой владетел, в повечето случаи му подаряват предмети, които ценят най-много между тези, които притежават, или такива, които смятат, че ще му доставят най-голямо удоволствие. Най-често му подаряват коне, оръжия, позлатени платове, скъпоценни камъни и други украшения, достойни за величието на един владетел. Желаейки и аз да Ви засвидетелствам предаността си, не намирам между всичко, което притежавам, нещо по-скъпо и по-ценено от мен, от познанията ми за делата на прочутите люде, знания, които съм придобил чрез дълъг опит и наблюдения от съвременността, и чрез изучаване на древността. Знанията, които постигнах с усърдни и продължителни размишления можах да събера в едно малко томче, пращам на Ваше Сиятелство.
Макар да намирам работата си недостойна за Вас, все пак се надявам, че Вашето великодушие ще Ви накара да я приемете, като имате предвид, че най-големият дар, който мога да Ви предложа възможност да разберете за най-кратко време онова, което съм изучил и разбрал в продължение на дълги години с толкова тревоги и опасности.
Аз не украсих и не изпълних съчинението си с пространни отстъпления и с тържествени и великолепни думи или с изкуствени и външни украшения, с каквито мнозина писатели са свикнали да украсяват произведенията си, защото исках или нищо да не говоря за него, или само важността на предмета да го направи потребно. Не бих желал да се сметне за дръзко, че човек с такова ниско положение като моето може да обсъжда и да направлява дейността на владетелите, защото, както тези, които скицират някоя местност, се спускат надолу в равнината, за да разгледат строежа на планините и възвишенията, я за да разгледат строежа на низините, се изкачват нагоре по планините — така, за да изучиш добре природата на народа, трябва да бъдеш Владетел, а за да разбереш добре владетеля — да бъдеш човек от народа.
И тъй, приемете, Ваше Сиятелство, този скромен дар с онези чувства, с които Ви го дарявам. Ако благоволите да го разгледате и прочетете внимателно, Вие ще откриете в него пламенното ми желание да постигнете това величие, което съдбата и Вашите качества Ви отреждат. И ако някога Вие, Ваше Сиятелство, от висотата на заеманото положение обърнете поглед към хората от низините, ще разберете колко незаслужено понасям жестоките и непрестанни удари на коварната съдба.
