Начало / Автори / Никос Казандзакис: В мен се борят всички демони; и нито един ангел

Никос Казандзакис: В мен се борят всички демони; и нито един ангел

Nikos_KazantzakisДнес, 26 октомври, се навършват 59 години от смъртта на Никос Казандзакис, един от най-важните гръцки писатели. Автор на романи, поеми, трагедии; преводач на творби като “Божествена комедия” и “Фауст”, Казандзакис е преди всичко философ.

През 1957г. eдин-единствен глас го дели от Нобеловата награда – печели я Албер Камю, който по-късно казва, че Казандзакис я е заслужавал “сто пъти повече” от него.

  • “Затворих очи; но се уплаших да не се унеса в сън и да загубя цялото това щастие и отново ги отворих.”
  • “Пламнах, трябва да се угася.”
  • “- Какво рискуваше? – Едно от двете: или да свикна с тази радост и след време да изветрее и да изчезне; или да не свикна с нея, да я изпитвам винаги все тъй силно и тогава щях да бъда загубен. Веднъж видях една пчела, удавена в меда, и разбрах.”
  • “В мен се борят всички демони; и нито един ангел.”
  • “Безмилостна е красотата, не ти я гледаш, тя те гледа и не прощава.”
  • “Задушавах се от толква радост; трябваше да ми отдушник. А какъв отдушник може да си намери човек? Думите ли? Ба!”
  • “Като градина е сърцето ти и нощем се разтваря, за да влезещ да се поразходиш. Това, което си видял насън, е твоята природа…”
  • “Дни и нощи наред главата му бучи до пръсване; нова надежда се промъкна в нея, по-голяма от главата му, едно безумие, един демон, и гризе ума му. ”
  • “Надвесвам се, поглеждам вътре в себе си и настръхвам…”
  • “Никога недрата ми не се бяха разтваряли толкова дълбоко, толкова разобличително; отдавна се догаждах за това, но от онази нощ бях вече сигурен. Втре в нас – тъма, много стъпки, дрезгави гласове, космати зверове, изгладнели.”
  • “Ще си удари главата в звездите и ще си я строши на парчета.”
  • “Същността е една, вечната същност на човека, съставена от надежди и страх; само имената се променят.”
  • “Всяко нещо си има своя скрит смисъл на този свят – помислих си аз. – Всичко, хора, животни, дървета, звезди, са йероглифи, и блазе на онзи, който започва да ги срича и да разгадава какво казват… В първия миг, когато ги гледаш, не разбираш нищо; милсиш, че са хора, животни, дървета, звезди; едва след години, много късно, разбираш смисъла им.”
  • “Жив да си, внимавай да не нараниш някога сърцето на човека.”
  • “Толкова ред, толкова самота и покой, без жена, драги, без приятел, трябва да си болен; трябва да си болен, да прощаваш, или нещо да кроиш. Извинявай, ама това не може да продължи така.”
  • “За първи път осъзнах колко трудно се решава човекът да направи крачка напред, да надмогне старата си любов, стария бог, прастарите обичаи. Всички тези неща, които някога са били дух и са го подтиквали да се изкачва нагоре, с времето са се превърнали в тежка материя, струпали са се насред пътя и не дават на новото съзидателно дихание да мине.”
  • “Не ходя вече по земята, въздушен съм…”

Прочетете още

Nikos_Kazantzakis

Никос Казандзакис: Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица

Днес, 18 февруари, се навършват 132 години от рождението на гръцкия писател, поет, драматург и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *