Начало / Интервюта / Три въпроса към… Инна Учкунова

Три въпроса към… Инна Учкунова

Има хора, които живеят с книгите и заради книгите… Точно на тях посвещаваме тази наша малка рубрика

389648_10150742135104902_93955910_n

Инна е от породата на мечтателите – също и… вечните деца. Това ни хрумва като гледаме колко мили са заглавията на книгите й. Например тази: „Докато сърцето се надява“. В нея тя събра любовни истории и писма на велики писатели. Точно това е сякаш формулата й за успех – преживелицата, невероятното, описано с думи прости и вдъхновение.

Малки истории, които да направят деня ни голям, Инна разказва и в „Книга за мечтатели“. Сега, покрай излизането на нейното продължение – „Пъзелът на живота“, ни се прииска някак да разберем повече какво чете и кои моменти за нея са незаменими.

Та ето я тук с отговори на трите ни простички въпроса – Инна, която казва за себе си, че е мечтател по призвание. Която пише, за да върне вярата в доброто – и в самата себе си, пък и във всички нас. Инна, която залепя усмивка на лицата ни с ето това стихче:

“Ако имах вълшебни четка и боички,
щях да нарисувам, познайте какво –
прозорче в сърцата на всички…”

1. Като кажа четене, каква е първата ти асоциация?

Уют, ароматно кафе, топлината на дома. Както казва Джоан Роулинг, “Имам ли книга, където и да съм, мога да я отворя и да се почувствам щастлива.” Хубавата книга е приятелство – самата тя ти става дружка, но също така, представете си, как се срещат двама непознати и откриват, че имат обща любима книга – и си стават също близки.

Четенето е лекарство за душата – може би трябва да се предписва от лекарите. Скоро медици в Канада ще започнат да предписват посещението на музей като цяр и това се поема от здравната каса там – същото е и с книгите, в миналото са се продавали в аптеките…

Четенето е любов – когато обичам някого, винаги му изпращам цитати, стихчета и препоръки за книги.

Четенето е навик – опитвам се да не пропускам дори ден без да почета поне малко, а когато се срещам с приятели, често говорим за книги и си споделяме коя си заслужава. Най-добрите ми приятели са хората, които са ми показали едни от най-хубавите четива и затова ще ги обичам винаги, защото по този начин те са ме променили и оформили като личност.

И най-важното – четенето е магия, това е нещо, което разбираме още в детството си: когато майката чете приказки на детето си, то се научава да вярва, че доброто побеждава, а това е много важен урок, който ни се дава.

Четенето е и бъдеще – успехът на една нация се крепи на четящите хора.

2. Случвало ли ти се е да искаш да живееш в някоя книга?

“Джейн Еър” е може би най-красивата книга за любов – романтична по странен и ненатрапчив или сълзлив начин. Бих искала да живея в нея, защото тя дава онова усещане, че истинската любов винаги побеждава трудностите по пътя си.

Че живее вечно.

Ако ми позволите един цитат от книгата: „Запомнете от мен: ще дойде ден, когато ще се озовете пред тясна скалиста клисура, където реката на живота се превръща в кипящ водовъртеж, който гърми и се пени; тогава вие или ще се ударите в острите скали и ще станете на парчета, или ще ви подхване някоя спасителна вълна и ще ви отнесе сред по-спокойни води…”

Може би четенето и любовта са именно такива спасителни вълни в кипящия водовъртеж на живота.

citat2

3. Коя е книгата, която те впечатли най-много напоследък?

Въпреки че ежедневието е напрегнато и времето все не достига, старая се да пазя любопитството си и да го подхранвам. Често пъти проучвам категории книги, които ме интересуват – класика, научни, проза в стихове, поезия, дистопия, философски и прочие. Искам да знам кои са най-добрите примери от дадена категория и да съм прочела поне няколко от тях, за да мога да кажа един ден, че съм начетен човек. Изпитвам срам, ако някой говори за произведение, което не съм чела. За мен е чест да познавам и да се вдъхновявам от начетени хора – те са единствените вдъхновяващи примери – не богатите, не успелите, а начетените. В един идеален свят те щяха да са богати и успели…

Сред най-любимите ми книги и автори, до които съм се докоснала напоследък, са Бил Брайсън с „Кратка история на почти всичко” (категория наука, откъдето може да почерпиш не само чудни и незнайни факти, но и вдъхновение), Вирджиния Улф и “Собствена стая” (категория есе, нехудожествена литература, която описва колко трудно е било за жените да си проправят път в науката и литературата), “Покривите на Техеран” от Махбод Сераджи (категория художествена литература, която разказва една нетипична любовна история от арабския свят), “Химн” на Айн Ранд (категория антиутопия, където се описва общество, в което най-сетне е наложена напълно идеята за свобода, равенство и братство, но то не е щастливото общество, което бихте си представили), “Змия и Лилия” от Никос Казандзакис (категория поезия в проза, където се съдържат едни от най-лиричните думи, изричани някога), “Две възрастни жени: легенда от Аляска за предателството, куража и оцеляването” на Велма Уолис (където се разказва за арктическо племе, което в случай на глад изоставя възрастните, за да не ги бавят, обричайки ги на сигурна смърт и продължава пътя си в търсене на улов), “Шагренова кожа” от Балзак (категория художествена литература, която по изключително необичаен начин напомня на хората да внимават с желанията и алчността си), “Бисерът” от Стайнбек (книга, която се чете за по-малко от 4 часа, а ще я помните стотици хиляди часове), “Още един ден” от Мич Албом (категория вдъхновяващи, където на главния герой се дава шанс да преживее още един ден с близък човек, който вече не присъства в живота му…).

Колекционирам книги с необичайни сюжети и книги на автори от различни националности, защото това помага да се докоснеш до непознати култури. Беше ми интересно да открия “Нещата се разпадат” от Чинуа Ачебе (нигерийски писател), „Сезони на прелитане на север“ от Тайлеб Салих (судански писател), “Патриотизъм” от Юкио Мишима (японски писател), “Дом и свят” от Рабиндранат Тагор (индийски писател). Мишима е сред най-любимите ми автори.

Искам да спомена и “Нима това е човек” от Примо Леви. В нея има една сцена, в която пречупеният дух на Примо Леви, оцелял сред ужаса на лагера Аушвиц, се върнал, след като цивилен работник започнал да му отделя от собствената си порция храна и така го спасил от глада. Леви не можел да повярва, че някой е способен на такава самоотвержена и неегоистична постъпка. Чете ми се за такива примери на смайваща доброта.

Нямам търпение да видя какви са следващите книги, които ще открия. Те са най-добрите и ценни подаръци на света. Вярвам, че правят хората по-добри, защото ги връщат към ценностите. Затова “скъпи ми Д’Артанян, да пием, дявол да го вземе…” за добрите книги и добрите хора.

inna2

Трите въпроса зададе Краси Проданов

Прочетете още

images

Джоан Роулинг: Написах „Фантастичните животни“ заради феновете

Почитателите на Хари Потър по целия свят не просто обичат персонажите от поредицата за малкия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *