Начало / Любопитно / Книгите, които четем повече от веднъж

Книгите, които четем повече от веднъж

Може би очаквате конкретен списък, но истината е, че при всеки са различни… И все пак, нека видим как става така, че някои книги са за нас като магнит

34368418_660374880968611_6974970478603534336_n

Всичко започна с „Пипи Дългото чорапче“

За около година я прочетох шест пъти. А и сега ми е интересна – стига да намеря време за лудетината с плитките.
Но има и друго – с годините (и книгите) човек изгражда някак света си. Пак препрочита, но повече обича да се връща към определени пасажи. Знае точно къде да ги намери. За да го заредят и да продължи напред.

Желанието да препрочитаме е чиста психология

Има читатели, които просто харесват сюжета. За други пък една книга възкресява силно емоционален момент в живота им. Без да пренебрегваме, разбира се, естетите, които четат заради самата наслада от добрия текст. Онзи, който заслужава да потънеш в него повече от веднъж.

Но ето ги възможните отговори – защо препрочитаме книгите…

  • Една от най-често срещаните причини е усещането, че АВТОРЪТ ПРИЛИЧА НА САМИТЕ НАС. Сякаш стилът, чрез който се изразява, пък и нещата, които харесва, са онези, дето ни вълнуват и лично. И винаги се връщаме към книгите му – даже си имаме любими пасажи, от които ни става едно такова леко и радостно.
    Пример: „Джонатан Ливингстън Чайката“ на Ричард Бах
  • Наистина силно въздействие оказва върху съзнанието сюжет, който просто не сме срещали досега. С други думи, ИСТОРИИ, РАЗКАЗАНИ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Това впечатлява и такива книги се запечатват трайно в паметта ни на читатели.
    Пример: Поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг
  • Много особено качество на книгите е как се чувстваме, когато ги разтворим. Именно тук се крие още една причина да препрочитаме – ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ НАСТРОЕНИЕТО НИ. Факт е, че има автори, които ни карат да се чувстваме добре – разсмиват ни например на обществени места и просто ни оправят деня.
    Пример: Историите от Света на Диска на Тери Пратчет
  • Важи обаче и още нещо – ХУБАВОТО ПОСЛАНИЕ, СКРИТО МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ, може да направи така, че някоя книга да ни стане близка за цял живот. Това означава само едно – открием ли, че една книга носи сила, тя ни действа като магнит на колкото и години да сме.
    Пример: „Малкият принц“ и Антоан дьо Сент Екзюпери
  • Вмъкваме и една особена история – на книги, които може би са ни малко трудни и които, честно казано, не дочитаме докрай. Обаче се връщаме към тях – донякъде заради чувството за вина, пък и заради откровеното ни любопитство на читатели. Това са те, КНИГИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА. Просто са важни. Казват много.
    Пример: „Владетелят“ на Макиавели
  • Има обаче и ЧЕТИВА, КОИТО СА ЕЛЕКСИР ЗА ДУШАТА. Те са хубава компилация от добър език, вълнуваща история и щипка философия. И като дойдат дни, в които ни се иска да направим нещо за себе си, май посягаме пак към тях. Нищо, че сме ги чели.
    Пример: Романите на Фредрик Бакман
  • Остава обаче най-силният мотив – причината, която сякаш се извисява над всички други. И тя се състои в това, че ВСЯКА ПРОЧЕТЕНА КНИГА ОТРАЗЯВА НЕЩО ИЗЖИВЯНО – във всяка откриваме мъничко от себе си и от живота си. Като я разтворим, то оживява. Може да е романтичен миг, прегръдка или пък цял етап от израстването ни. Но го има…
    Návrh bez názvu

Списъкът за препрочитане на моите приятели

Спонтанно попитах няколко души коя книга препрочитат с удоволствие.

  1. Анна Димова (психотерапевт, който рисува божествено): „Алексис Зорбас“ на Казандзакис. Това беше отговор в първата секунда :) Като я прочетох за първи път, ме налегна такава тъга, че е свършила, че си я мушнах под мишницата и цял ден ходих навсякъде с нея – ако щеш вярвай.
  2. Десислава Йорданова-Вилимовска (филолог и преводач, прекрасна майка на три деца – живее в Прага): Няколко са, но в последно време обичам да се връщам периодично към Йовков и най-често към „Старопланински легенди“. Сигурно носталгия…
  3. Мирослава Делчева-Пепелджийска (хомеопат, автор на концепция за осъзнато здраве): В момента препрочитам „Под небето на Тоскана“.
  4. Александра Янкова (книжар в софийския Хеликон на бул. „Стамболийски“): „Хроника на птицата с пружина“ на Харуки Мураками.

Добавете към тях и вашите любими

А за финал ето няколко думи от Георги Димитров – наш психолог, работещ и живеещ във Великобритания. „Книгите улесняват разбирането и чувстването помежду ни – казва той, – заедно с това се развиват възприятието и абстрактното мислене.“ Та именно над всичко това работим и като посегнем да препрочетем някоя. Но чуйте по-интересната част от думите му: „Докато четем, освен че си почиваме физически, мозъкът ни заработва концентрирано в Алфа нивото – онзи  прекрасен и напълно естествен режим на работа, който на всичкото отгоре е и лечебен.“

Значи, в крайна сметка, когато препрочитаме, ние просто лекуваме нещо в себе си. Травма от миналото. Неприятен спомен. Или си даваме куража да продължим напред.

И книгите ни помагат.

Отговори защо препрочитаме книгите потърси Краси Проданов

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (24 август – 30 август)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева 2. Убийства в Кингфишър Хил от …