Лира Литературно-рекламна Агенция
Може би очаквате конкретен списък, но истината е, че при всеки са различни… И все пак, нека видим как става така, че някои книги са за нас като магнит
Всичко започна с „Пипи Дългото чорапче“
За около година я прочетох шест пъти. А и сега ми е интересна – стига да намеря време за лудетината с плитките.
Но има и друго – с годините (и книгите) човек изгражда някак света си. Пак препрочита, но повече обича да се връща към определени пасажи. Знае точно къде да ги намери. За да го заредят и да продължи напред.
Желанието да препрочитаме е чиста психология
Има читатели, които просто харесват сюжета. За други пък една книга възкресява силно емоционален момент в живота им. Без да пренебрегваме, разбира се, естетите, които четат заради самата наслада от добрия текст. Онзи, който заслужава да потънеш в него повече от веднъж.
Но ето ги възможните отговори – защо препрочитаме книгите…
- Една от най-често срещаните причини е усещането, че АВТОРЪТ ПРИЛИЧА НА САМИТЕ НАС. Сякаш стилът, чрез който се изразява, пък и нещата, които харесва, са онези, дето ни вълнуват и лично. И винаги се връщаме към книгите му – даже си имаме любими пасажи, от които ни става едно такова леко и радостно.
Пример: „Джонатан Ливингстън Чайката“ на Ричард Бах - Наистина силно въздействие оказва върху съзнанието сюжет, който просто не сме срещали досега. С други думи, ИСТОРИИ, РАЗКАЗАНИ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Това впечатлява и такива книги се запечатват трайно в паметта ни на читатели.
Пример: Поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг - Много особено качество на книгите е как се чувстваме, когато ги разтворим. Именно тук се крие още една причина да препрочитаме – ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ НАСТРОЕНИЕТО НИ. Факт е, че има автори, които ни карат да се чувстваме добре – разсмиват ни например на обществени места и просто ни оправят деня.
Пример: Историите от Света на Диска на Тери Пратчет - Важи обаче и още нещо – ХУБАВОТО ПОСЛАНИЕ, СКРИТО МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ, може да направи така, че някоя книга да ни стане близка за цял живот. Това означава само едно – открием ли, че една книга носи сила, тя ни действа като магнит на колкото и години да сме.
Пример: „Малкият принц“ и Антоан дьо Сент Екзюпери - Вмъкваме и една особена история – на книги, които може би са ни малко трудни и които, честно казано, не дочитаме докрай. Обаче се връщаме към тях – донякъде заради чувството за вина, пък и заради откровеното ни любопитство на читатели. Това са те, КНИГИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА. Просто са важни. Казват много.
Пример: „Владетелят“ на Макиавели - Има обаче и ЧЕТИВА, КОИТО СА ЕЛЕКСИР ЗА ДУШАТА. Те са хубава компилация от добър език, вълнуваща история и щипка философия. И като дойдат дни, в които ни се иска да направим нещо за себе си, май посягаме пак към тях. Нищо, че сме ги чели.
Пример: Романите на Фредрик Бакман - Остава обаче най-силният мотив – причината, която сякаш се извисява над всички други. И тя се състои в това, че ВСЯКА ПРОЧЕТЕНА КНИГА ОТРАЗЯВА НЕЩО ИЗЖИВЯНО – във всяка откриваме мъничко от себе си и от живота си. Като я разтворим, то оживява. Може да е романтичен миг, прегръдка или пък цял етап от израстването ни. Но го има…
Списъкът за препрочитане на моите приятели
Спонтанно попитах няколко души коя книга препрочитат с удоволствие.
- Анна Димова (психотерапевт, който рисува божествено): „Алексис Зорбас“ на Казандзакис. Това беше отговор в първата секунда
Като я прочетох за първи път, ме налегна такава тъга, че е свършила, че си я мушнах под мишницата и цял ден ходих навсякъде с нея – ако щеш вярвай. - Десислава Йорданова-Вилимовска (филолог и преводач, прекрасна майка на три деца – живее в Прага): Няколко са, но в последно време обичам да се връщам периодично към Йовков и най-често към „Старопланински легенди“. Сигурно носталгия…
- Мирослава Делчева-Пепелджийска (хомеопат, автор на концепция за осъзнато здраве): В момента препрочитам „Под небето на Тоскана“.
- Александра Янкова (книжар в софийския Хеликон на бул. „Стамболийски“): „Хроника на птицата с пружина“ на Харуки Мураками.
Добавете към тях и вашите любими
А за финал ето няколко думи от Георги Димитров – наш психолог, работещ и живеещ във Великобритания. „Книгите улесняват разбирането и чувстването помежду ни – казва той, – заедно с това се развиват възприятието и абстрактното мислене.“ Та именно над всичко това работим и като посегнем да препрочетем някоя. Но чуйте по-интересната част от думите му: „Докато четем, освен че си почиваме физически, мозъкът ни заработва концентрирано в Алфа нивото – онзи прекрасен и напълно естествен режим на работа, който на всичкото отгоре е и лечебен.“
Значи, в крайна сметка, когато препрочитаме, ние просто лекуваме нещо в себе си. Травма от миналото. Неприятен спомен. Или си даваме куража да продължим напред.
И книгите ни помагат.
Отговори защо препрочитаме книгите потърси Краси Проданов
