Лира Литературно-рекламна Агенция
Емо говори за „Ема“, или как сборникът „Квартални съновидения“ може да се чете през призмата на Джейн Остин
Предлагаме ви един интересен разговор с Емил Минчев, който еднакво талантливо пише фентъзи и хорър, и превежда световна класика. В негов превод от английски са излезли над 40 христоматийни творби, а магичното му въображение създава все по-разпознаваеми образи в жанровата литература у нас. Последният сборник на автора – „Квартални съновидения“, се появи малко преди новото издание на романа на Джейн Остин – „Ема“, пресъздадено така от Емил Минчев, че да увлече и най-върлия скептик по отношение на класичните четива. Вижте как пет съвременни истории за „вещици, вампири, канибали, кикимори, и други старховити твари“ могат да се преплетат с един роман от Викторианската епоха.
– Емо, защо озаглави последния си сборник „Квартални съновидения“, а не просто „градски“? Имаш предвид, че софийските квартали са места на ужасите ли? 
– В сборника използвам думата „квартал“ в пряк и преносен смисъл. Квартал може да означава жилищен комплекс, улица, цял град или пък само един блок. Става дума за мястото, където сме прекарали детството си, където сме се оформили като личности и с което завинаги ще останем свързани с пъпната връв на спомените.
И да, за мен това място безспорно крие ужаси.
– Неотдавна в твой превод излезе „Ема“ на Джейн Остин. Писателката описва средната класа, сред която е живяла. Възможен ли е характер като Ема сред нашите панелни хора?
– Да, съвсем лесно мога да си представя персонаж като Ема Удхаус в една история, развиваща се в софийски квартал през 90-те години на миналия век. Все пак в романа на Джейн Остин става дума за универсални и общочовешки теми и конфликти – любов, обществено положение, гордост, дълг, терзания, копнежи и мечти. Пък и едно от най-любопитните качества на живота в панелния квартал е разнообразието на хората, с които се срещаш всеки ден.
– Някои критици сравняват „Ема“ с детективски роман. Мислиш ли, че имат основание подобни твърдения?
– Несъмнено книгата на Остин има много общи черти с едно заплетено криминале, най-вече заради изненадващите разкрития и неочакваните обрати.
– Днешните технологии могат ли да заместят вечерите край камината през 19-и век?
– Въображението на съвременния човек е много по-развинтено и многопластово, отколкото е било през 19-и век, просто защото светът е по-сложен, интересен и разнообразен. Днешните творци създават неща, които хората преди двеста години дори не биха могли да си представят.
– Като човек, който познава англоезичната среда и нюансите на езика ѝ, как възприемаш поведението на Меган и Хари спрямо кралското семейство?
– За мен монархията като система на управление (а дори и като украшение, както е в британския ѝ вариант) е тотална отживелица, която няма място в 21. в. По тази причина съм склонен да вярвам на Меган и Хари и ги подкрепям в борбата им за еманципация от английските кралски вкаменелости.
