На 9 септември се навършват 188 години от рождението на Лев Толстой. Бащата на „Война и мир“, „Анна Каренина“, „Възкресение“ и „Смъртта на Иван Илич“ е „баща“ и на поколения писатели, философи, мислители, учени. И, разбира се, на милиони редови хора, за които познанието е насъщен хляб и житейско упование. Да вкусим в този ден някои от мислите на белобрадия мъдрец, защото те нямат срок на годност – само се вдълбават все по-трайно и благодарно в паметта ни.
Безумец – това е преди всичко човек, когото не разбират.
Безсмислието на живота е единственото несъмнено познание, достъпно за човека.
Живеейки сред хората, не забравяй това, което си научил в уединението си. В уединение обмисляй онова, което си научил от хората.
Всяка постъпка е нищо в сравнение с безконечността на пространството и времето, и наред с това действието й е безконечно в пространството и времето.
Главната цел на изкуството е да се прояви, да се покаже истината за душата на човека. Изкуството е този микроскоп, който художникът насочва към тайните на душата си и показва на хората тези общи за всички ни тайни.
Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
Да обичаш, означава да живееш живота на този, когото обичаш.
Любовта унищожава смъртта и я превръща в празен призрак; тя превръща живота от безсмислица в нещо смислено и нещастието – в щастие.
Ако колкото са главите, толкова са и умовете, то и колкото са сърцата, толкова са и видовете любов.
Хората се учат как да говорят, но най-голямата наука е как и кога да мълчат.
Ако веднъж съжалиш, че не си казал, сто пъти ще съжалиш, че не си замълчал.
Вярно е, че там където има злато, има и много пясък; но това съвсем не бива да е повод да се говорят много глупости, та да се каже и нещо умно.
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица – някаква награда – пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Най-много говори този, който няма какво да каже.
Дебелото дърво започва от тънък ствол. Девететажната кула е започнала от малки тухли. Пътешествието от хиляди версти започва от една крачка. Бъдете внимателни в мислите си – те са началото на постъпките.
Ако силата на лошите хора е в това, че са заедно, то добрите хора, за да станат сила, трябва да сторят същото.
Срамът пред хората е хубаво чувство, но най-хубавото е срамът пред себе си.
Ако всеки се бореше за убежденията си, нямаше да има войни.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Всичко идва при този, който умее да чака.
Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че ни обичат затова, защото са добри тези, които ни обичат.
Без любов се живее по-лесно. Но без нея нищо няма смисъл.
Нямам всичко, което обичам. Но обичам всичко, което имам.
Светът върви напред благодарение на тези, които страдат.
Хората често се гордеят с чистата си съвест само поради това, че са с къса памет.
Няма такива условия, с които човек да не свикне, още повече, ако вижда, че околните живеят по същия начин.
Злото е само вътре в нас, тоест там, откъдето можем да го извадим.
Прави каквото трябва, да става каквото ще.