Лира Литературно-рекламна Агенция
Култът към „По пътя“, Джак Керуак и славната му компания от бийт-поколението завладя Париж. От началото на юли във френската столица на особено внимание се радва специална изложба, посветена на Керуак, Алън Гинзбърг и Уилям Бъроуз. Тя е разположена не къде да е, а в културния център Помпиду.
Ако искате да прочетете култовата „По пътя“ на оригиналната печатрска хартия, на която Керуак я е написал, не е нужно да ходите до САЩ. Можете да го направите във Франция. Подгответе се обаче за повече едно посещение на изложбата, тъй като книгата е дълга 36,6 метра. Можете да гледате и 30-минутния филм на Робърт Франк „Pull My Daisy“ (1959) с гласа на Керуак. В експозицията е включен и ръкописна „Вой“ на Гинзбърг. Можете да танцувате по време на експерименталните джаз филми на Хари Смит и да се насладите на куп други ръкописи от ерата на бийт-поколението.
„Идеята е да покажем свободата на тези хора. Те са се борили за нея, а сега тя е застрашена“, казва кураторът на изложбата Филип-Ален Мишо. Основният мит, който налага изложбата, е пътуването. Керуак забързано пише в „По пътя“ за нуждата да се пътува.
В края на 50-те бийт-движението достига върха си и в Париж. Главни виновници са, разбира се, Гинзбърг, Керуак и Бъроуз, които делят стая в хотел „Рашу“ близо до Сена. През 1959 г. този хотел е провъзгласен за бийт-хотела на Европа. Именно там Бъроуз пише някои от книгите си като „Softмашина“ и „The Ticket That Exploded“. В Париж Гинзбърг започва да пише една от най-добрите си поеми – „Kaddish“. Присъствието на знаменитостите на бийт-поколението в Париж показва колко важен е бил градът за най-важните му представители.
Керуак прекарва най-малко време във френската столица. Париж обаче очарова Гинзбърг, който редовно кисне по кафенетата с Хенри Милър, Жан Жене и Самуел Бекет.
В изложбата са включени много от талантливите фотографии, които Гинсбърг прави. Поетът се оказва талантлив фотограф с огромен интерес към визуалните изкуства. Включени са и снимки на Бъроуз от стаята му в хотела, негови колажи с работите му. Керуак пък участва и с картини – както негово творчество, така и негови портрети.
