Когато Александър Дюма пишел „Тримата мускетари” под формата на сериал за един вестник, в договора му с издателя фигурирала точка, че хонорарът ще се определя за броя написани редове. За да увеличи заплащането си, Дюма създал героя Гримо, слугата на Атос, който отговарял на всички въпроси съвсем кратко, в повечето случаи с „да” и „не”. В продължението на книгата, със заглавие „Двайсет години по-късно”, в договора вече било записано, че заплащането е за брой думи. И Гримо се поразбъбрил.
Популярната фраза „Две и две е равно на пет”, върху която Джордж Оруел неведнъж акцентира в романа си „1984”, му хрумнала, когато научил за съветския лозунг „Петилетката – за четири години!”
Широко известна е легендата за средновековния стрелец с лък Вилхелм Тел, когото за неподчинение на началството накарали да стреля в ябълка върху главата на сина му, и той я уцелил. Вдъхновен от тази история, подпийналият американски писател Уилям Бъроуз на една вечерна забава решил да шашне гостите си. Поставил чаша на главата на жена си Джоан Волмър и стрелял с пистолет – от изстрела в главата жена му починала.
Е, определено е успял да ги шашне!