Лира Литературно-рекламна Агенция
Светът се тресе. След много години този път сътресенията са в Европа. Терористи и Ислямска държава не се свенят и нападат във Франция, Белгия, Турция. Несигурността завладя мислите и сърцата и това доведе до Брекзит – безпрецедентният положителен референдум на Великобритания за излизане от Европейския съюз. В Турция ситуацията съвсем излезе от контрол и в страната е обявено тримесечно извънредно положение.
Наскоро, преди да се случи Брекзит, в. „Гардиън“ попита няколко популярни европейски писателя какво смятат за излизането на Великобритания от ЕС.
Предлагаме Ви мнението на Елена Феранте. Италианката, зад чието име никой не знае кой се крие, нашумя в последните две години, като книгите й са абсолютен бестселър в цяла Европа. У нас е популярна с „Дни на самота“.
Ето какво написа тя на британците:
Не симпатизирам много на ЕС.
По високите етажи той е лъскав и добре обзаведен, със зали за партита, кабинети със зашеметяващи гледки, където се обсъждат политики и се коват закони, които да попречат на тези, които искат да прекрачат границите на съюза, да го направят.
Това е една грозна Европа. Зад фасадата се защитават интересите на по-силните икономически и политически държави.
И все пак, когато няма алтернатива, въпреки тежките регулации, никога на дневен ред не е стояло захвърлянето на всичко изградено и връщането към състоянието на гордите и независими националности. Това е признак на твърдоглавие. Отделните части на Европа отдавна са загубили автономността си. Големите финансови кризи не могат да бъдат посрещнати самостоятелно. Миграцията не може да се контролира с бодлива тел по границите. Тероризмът не е видео игра. Световният климат не може да се промени, ако се скрием под чадъра.
Нужно е да останем заедно, каквото и да ни коства това. Това, от което се нуждаем, не са много малки държави, а континент. На фона на конфликтите и сблъсъците, трябва да се опитаме да останем общност, която е политически активна и слага край на неравенството. В момента не се нуждаем от корени. Те ще ни превърнат в растения – да, красиви, но привързани към почвата във време, когато всичко е по-мобилно от всякога. Нужна ни е обща идентичност, която да обедини най-доброто от всички индивидуалности. Да останем заедно не е опция, а неотложна необходимост.“
