Лира Литературно-рекламна Агенция
Феноменът е от 60-те на миналия век
„Уикипедия“ може да ви разкаже за поне 40 населени места, които се приемат за столици на книгите – или се обозначават с понятието „селище на книгите“. При това те са по-големи или по-малки, на различни континенти, понякога по-близо до административната столица или пък надалеч от нея. Има и организация, наречена Международно движение на селищата на книгите.
Самият феномен се ражда в началото на 60-те – за първо „селище на книгите“ се смята Хей он Уай в Югоизточен Уелс. От 1988-а там се провежда и литературен фестивал. Въпреки това токийското предградие Джинбочо има много по-отдавнашни традиции. Още в началото на 20. век то се прославя именно като място за търговия с книги.
Сред по-младите примери за град на книгите е португалският Обидуш. Разположен на около 80 км от Лисабон, той става арена на един от най-големите фестивали на книгата в Европа, наречен „Фолио“.
И съседна Испания има с какво да се похвали – рекордът за най-много книжарници на глава от населението се държи от Уруеня. Жителите на селцето са под 200, но общо работят 9 магазина за книги. За целта е използван европейски проект, като началото на преобразяването, целящо да съживи интереса към селото, е сложено през 2007-а.
Токийското предградие Джинбочо има традиции, много по-стари от европейските. Още в началото на 20. век то се прославя именно като място за търговия с книги
По същия начин слава трупа и френският Бешерел. Там живеят около 700 души, които разполагат с два фризьорски салона, но с… цели 15 книжарници. Градът, чиято история започва в далечния 12. век, организира и фестивал на книгата още от 1988-а. Намира се на 35 км от Рен.
Вдъхновяващ е и примерът, който идва от швейцарското селце Сен Пиер дьо Клаж. В сърцето на Алпите, то провежда литературен фестивал от 1993 г. Радва се на голям интерес – всяка година тук идват около 15 хил. поклонници на четенето и книгите. Традиция са и Литературните съботи, в които може да откриете интересна книга или да поговорите със сродна душа. При това няма да ви е трудно да намерите такава… само на главния площад са разположени цели десет книжарници. Сен Пиер дьо Клаж е на около 150 км от Женева.
Норвежкият Мундал пък е близо до ледник на име Йостедалс. Местните 300 жители се гордеят, че разполагат с най-красивите скандинавски книжарници. Дори са пресметнали, че ако подредят на един рафт всички книги, предлагани в Мундал, лавицата ще е дълга 3,5 км. Екзотичното населено място е на около 250 км от Берген.
Ако се подредят на един рафт всички книги, предлагани в норвежкия Мундал, лавицата ще е дълга 3,5 км
Белгийското Реду пък е признато за първата европейска континентална столица на книгата – на всеки Великден се организира голямо изложение, което привлича около 15 хил. посетители. Въпреки че жителите са около 500, цели 24 книжарници очакват своите клиенти. Според статистиката, годишно тук се отбиват около 200 хил. приятели на книгата. Селото е на 130 км от Брюксел.
Нидерландският Бредеворт организира книжен панаир всеки месец. Тук живеят около 1500 души, като книжарниците са 20. Инициативата да се превърне в град на книгите е от 1993-а, като стремежът бил историческият център на населеното място отново да се оживи.
Ето и един пример от Шотландия – Уигтаун предлага общо около 250 хил. книги в десетте си книжарници. Най-атрактивен е книжният апартамент, в който се настаняват гости на града срещу задължението да стопанисват по време на пребиваването си книжарничката на партера.
В шотландския Уитгаун предлагат да се настаните и тутакси да поемете стопанисването на книжарница, макар и само за седмица
Идея за населено място на книгата беше стигнала и до България – преди няколко години се премисляше може ли Челопек да се превърне в подобие на френските, португалски или испански селца, в които се организират фестивали и които са отворени за туристи от цял свят. Дори е създаден нещо като инициативен комитет, който да върне славата на родното място на баба Илийца. Сдружение „Книгини“ организира съвместно с общината и първата книжарничка – „Извор“. Бъдещето ще покаже ще се превърне ли Челопек в българската столица на книгите.
