Някъде край Тунджа

Иван ГОЛЕВ

Преди няколко години, край река Тунджа, срещнах две момичета и едно момче. Пасяха стадо черни свине, по-точно – седяха под сянката на клонеста слива и лениво наблюдаваха животните. Заприказвах ги, оказаха се сестри и братче. „Помагате през ваканцията на мама и тате, а?”, изрекох, без да се замисля. Те се спогледаха и по-малкото от момичетата попита: „Каква ваканция?” „Е, как каква? Лятна!” Момченцето, с учудващо светла кожа, хубавко, каквито бяха впрочем и каките му, вдигна сините си очи към мен: „Чичко, ние не ходим на училище.” От последвалия разговор научих, че само най-голямата, на около петнайсет, е ходила малко в първи клас, другите двама, на тринайсет и осем, никога не бяха прекрачвали училищния праг и съответно не знаеха да четат. Бях изумен – в детството ми всички знаеха!

„Добре, като отидете в града, как разбирате кой магазин за какво е?”, зададох поредния си глупав въпрос. „Гледаме какво има зад стъклото”, отвърна съвсем логично хлапакът. Извадих последния си аргумент: „Ами като дават филм по телевизията, не ви ли се иска да прочетете какво си говорят артистите?” „Тя мама ни казва. Учила е до шести клас.”

Гледам в юлския брой на сп. „Книжарница“ примамливите детски корици и ми е много мъчно за двете сестри и братчето под Сливенския балкан. Цяла една вселена от знания е безнадеждно скрита за тях. Пред каквито и предизвикателства да се изправят в живота, каквито и възможности да им се представят, те винаги ще са като сакати в своето нежелано и отредено им от други невежество.

В броя е представена и новата книга на индийския професор д-р Кишор Мета „Защо боледуват децата? Отговорът на един лекар хомеопат”. Известният в много страни по света лечител избра да я издаде първо у нас, защото от години е приятел на България и е вдъхновен от хората и земята ни. Пред специалисти и приятели той споделя: „Защо я написах? На тема педиатрия има много книги, особено в хомеопатията. Но няма много книги по темата как един хомеопат трябва да лекува детето. Децата имат много проблеми – не само вътре в тях, но и свързани със средата, семейството, приятелите. Децата не винаги успяват да обяснят своите трудности. Затова е важно да разберем езика им. Ето защо написах книгата – за да помогна в разбирането на чувствата на детето.”

Трите деца от поречието на Тунджа никога няма да прочетат тази книга.