Начало / Автори / Иван Вазов: Не клюмнах, все вървях напред

Иван Вазов: Не клюмнах, все вървях напред

vaz„Родих се в Сопот на 1850 година.

Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…

Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.

От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.

Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.

Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.

Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.“

Така описва живота си в автобиографията си Иван Вазов на 3 ноември 1920 г.

Днес, 9 юли, отбелязваме 166-та годишнина от рождението на Патриарха.

По този повод в Сопот ще е кулминацията на Вазовите празници. В града на Вазов ще пристигнат български писатели, ректори на университети и издатели, за да се включват в честването. За честването на рождената дата на народния поет в Сопот пристига потомъкът на големия Вазов род доц. д-р Григорий Вазов, когото само преди броени дни Общинският съвет удостои със званието „почетен гражданин“. Григорий Вазов е внук на д-р Кирил Вазов, един от братята на Иван Вазов и на генералите Георги и Владимир Вазови. В 10.30 часа в утре в библиотеката в Сопот доц. Григорий Вазов ще има среща-разговор с гражданите на Сопот

Иван Вазов произхожда от семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша Янински.

1x700_51782__7187840През 1870 г. Иван Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.

Едни от най-известните произведения на Вазов са одата „Опълченците на Шипка“ част от цикъла с 12 оди „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“, които продължават да се изучават и днес от учениците. Също така стихотворенията „Батак“ и „Новото гробище над Сливница“ – част от стиховете на което са отпечатани върху паметника на Незнайния войн.

Предлагаме Ви няколко стихотворения, заветите на Иван Вазов към бъдещите поколения:

Да работим!

При надеждите, що нас окрилят,

при теглата от погрома лют,

при бедите, дето се засилят –

да засилим устрема към труд.

 

Да работим! Да работим смело:

с мишци, с нерви, със ръце и с ум!

Нек се чуй у нази живо дело:

бодрящий на работата шум.

 

Да работим! Нека дигнем знаме

с тая дума и вървим напред…

Труд! Спасеньето от робство там е,

идеал е той на новий свет.

 

Да работим! Имаме широки

поприща за славен, спорен труд,

бедност няма в него – срам жестоки.

Няма стид под неговия скут.

 

Да работим! На бащите наши

добродетелта да продължим,

техний пот почтен да ни не плаши –

всичко ний на тоя пот дължим.

 

Да работим! Мързелът е страшен,

мръсен блуд с живота и с умът,

мързелът е враг, другар всегдашен

на теглата, брат е на срамът.

 

Да работим! Няма тук оръжье

по-велико, силно от труда,

само то е вярно и не лъже

и победоносно е всегда.

 

Да работим! Бедствията бягат

при труда и прав е наший друм,

хленч, сълзи в дни тежки не помагат,

а десници здрави с бодър ум.

 

Да работим дружно и съгласно,

ден изгубен е изгубен век,

на живота ни в морето бясно

труд е наший Ноевий ковчег!

 

Мир?

Мир ли? Мир ли е това? Не, семе

за омрази и за нови хали,

зъл предвестник на беди големи

и главня, пожари що ще пали!

 

Мир? Не, мъст на злобата пияна,

лют топор въз правдата свещена,

кървав нож, забоден в жива рана,

песен зверска, в ада съчинена!

Бягство

Цял ден с книги във ръцете

ил по булеварди пищни,

или вслушан в шумовете

на борби и страсти хищни;

 

сè по-силно и по-много

мен копнее ми душата

да се найда на гората

във мълчанието строго,

 

ил в планинските ливади,

с цветенца засмени, ярки,

ил да слушам водопади,

или песни на жътварки.

Прочетете още

13307653371

139 години от Шипченската епопея

Днес на историческия връх ще бъде извършена възстановка на тези важни за нашата история събития. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *