Лира Литературно-рекламна Агенция
„Родих се в Сопот на 1850 година.
Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…
Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.
Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.
Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.“
Така описва живота си в автобиографията си Иван Вазов на 3 ноември 1920 г.
Днес, 9 юли, отбелязваме 169-та годишнина от рождението на Патриарха.
По този повод в Сопот ще е кулминацията на Вазовите празници. В града на Вазов ще пристигнат български писатели, ректори на университети и издатели, за да се включват в честването. За честването на рождената дата на народния поет в Сопот пристига потомъкът на големия Вазов род доц. д-р Григорий Вазов, когото само преди броени дни Общинският съвет удостои със званието „почетен гражданин“. Григорий Вазов е внук на д-р Кирил Вазов, един от братята на Иван Вазов и на генералите Георги и Владимир Вазови. В 10.30 часа в утре в библиотеката в Сопот доц. Григорий Вазов ще има среща-разговор с гражданите на Сопот
Иван Вазов произхожда от семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша Янински.
През 1870 г. Иван Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
Едни от най-известните произведения на Вазов са одата „Опълченците на Шипка“ част от цикъла с 12 оди „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“, които продължават да се изучават и днес от учениците. Също така стихотворенията „Батак“ и „Новото гробище над Сливница“ – част от стиховете на което са отпечатани върху паметника на Незнайния войн.
Предлагаме Ви няколко стихотворения, заветите на Иван Вазов към бъдещите поколения:
Да работим!
При надеждите, що нас окрилят,
при теглата от погрома лют,
при бедите, дето се засилят –
да засилим устрема към труд.
Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, със ръце и с ум!
Нек се чуй у нази живо дело:
бодрящий на работата шум.
Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред…
Труд! Спасеньето от робство там е,
идеал е той на новий свет.
Да работим! Имаме широки
поприща за славен, спорен труд,
бедност няма в него – срам жестоки.
Няма стид под неговия скут.
Да работим! На бащите наши
добродетелта да продължим,
техний пот почтен да ни не плаши –
всичко ний на тоя пот дължим.
Да работим! Мързелът е страшен,
мръсен блуд с живота и с умът,
мързелът е враг, другар всегдашен
на теглата, брат е на срамът.
Да работим! Няма тук оръжье
по-велико, силно от труда,
само то е вярно и не лъже
и победоносно е всегда.
Да работим! Бедствията бягат
при труда и прав е наший друм,
хленч, сълзи в дни тежки не помагат,
а десници здрави с бодър ум.
Да работим дружно и съгласно,
ден изгубен е изгубен век,
на живота ни в морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег!
Мир?
Мир ли? Мир ли е това? Не, семе
за омрази и за нови хали,
зъл предвестник на беди големи
и главня, пожари що ще пали!
Мир? Не, мъст на злобата пияна,
лют топор въз правдата свещена,
кървав нож, забоден в жива рана,
песен зверска, в ада съчинена!
Бягство
Цял ден с книги във ръцете
ил по булеварди пищни,
или вслушан в шумовете
на борби и страсти хищни;
сè по-силно и по-много
мен копнее ми душата
да се найда на гората
във мълчанието строго,
ил в планинските ливади,
с цветенца засмени, ярки,
ил да слушам водопади,
или песни на жътварки.
