Проектът се ражда
Първата кутия слага на сцената Гери Турийска – точно е излязъл романът й „Приказка за вечността”, който пише в съавторство със Стоян Динков. За да е премиерата по-атрактивна, Гери купува съвсем истинска пощенска кутия и призовава гостите си да пускат в нея любовни писма – важна част и от сюжета на книгата. „Целта ми беше да се случи нещо по-различно – спомня си тя, – да не е обичайната премиера на книга. Получихме много хубави писма, прочетох си ги вкъщи, след което реших да организираме второ представяне на романа, за да можем да покажем и тези писма, някои от които бяха много красиви. Тъй като не знаех кой ги е писал, поканих мои колеги от радиото, журналисти, музиканти и актьори, и те се включиха в тази първа пощенска кутия за приказки. След края на четенето при мен започнаха да идват хора, които ме питаха кога ще има пак, каква е новата тема и аз си дадох сметка, че явно има жажда за нещо такова, за едно подобно споделяне и че спокойно можем да го направим практика.”
Така любопитният проект започва да пише историята си. Първата година се провеждат няколко издания, после от кутията се чете всеки месец, та до наши дни, когато инициативата очаква гостите си вече и по няколко пъти месечно.
Публиката знае какво да очаква
„Събра се една театрална аудитория – разказва с усмивка Гери, – която обича да ходи на театър, обича живото изпълнение. На четенията има един стол, един човек, един микрофон – нищо друго, което да разсейва. Хората идват след работен ден да се разтоварят, да се посмеят, да чуят и нещо лично, защото не винаги всичко е комедия. Артистите пък участват, защото им харесва това преживяване – и комуникацията с публиката всеки път е много позитивна. Авторите се включват, защото имат възможност да бъдат чути и представени от едни страхотни актьори, музиканти и журналисти.”
Всяко четене има и неизменни правила
Гери и верният й партньор Ясен Козев подбират от кутията само по десет разказа. Ако са повече, става прекалено, казват те. „Не избираме най-добрите истории – обяснява Гери, – избираме най-подходящите, защото предварително знаем имената на артистите, които ще се представят на сцената, така че търсим материал за тях. Това означава, че може да дойде най-хубавият и прекрасен текст, но да не е подходящ за нито един от тези изпълнители. Неизползваното съответно остава в една папка „Непрочетени”, в която бъркаме постоянно, когато нещо ни липсва. Правим обичайно и едно издание в края на сезона, като четем именно разкази само от тази папка.”
Ясен пък споделя и малко статистика. Всеки месец в кутията двамата откриват между 60 и 120 писма. Четат се трудно и бавно, докато отсееш най-подходящите, подчертава той.
Следващата стъпка е още по-смела
Звучи логично, че в един момент от сцената творчеството на Кутията попада и в книжарниците. Досега са излезли три сборника – два „нормални” и още един, който е за мръсни приказки. Всеки включва творби на трийсетина автори. Има материал за още десет по думите на Гери Турийска. Сигурна е, че ще се появят и те на бял свят с времето.
Но наред с разказите се появяват и книги от „звездите” на инициативата. Първо „Дневник от панелните блокове” на Никола Крумов, а после и „Мамка му” на Димитър Калбуров.
„Никола нашумя преди около две години с един разказ, „Българските ми квартиранти и делата им в Англия”, който обиколи интернет, стигна и извън България – разказва Гери за най-успешното име на проекта. – Сборникът му е страшно смешен, има и сериозни неща, от които човек не може да спи, след като ги прочете, толкова силно влияят, много са емоционални. Хубаво е да допълня за него, че никой не го е виждал, само ние, това е една мистична и загадъчна личност, която може да опознаете чрез книгата му най-добре. А „Мамка му” на Димитър Калбуров”, всъщност е от произведения, писани за Кутията, които са свързани в роман. Сборник от разкази, но с обща сюжетна линия и един персонаж, който търси любовта под формата на секс, но постоянно му се случва какво ли не – много весела и поучителна книга.
„Пощенска кутия” е феномен и в литературата, и на сцената
Ясен Козев коментира ефекта от нея така: „Инициативата съдържа в себе си и феномен, защото създаде и развива една общност, която да може да споделя един общ интерес с много широк спектър на действие. Форматът изглежда по-театрален, но социалните групи, които се помещават в проекта, са толкова разнообразни и все неочаквани. „Пощенска кутия” привлича все нови и още по-млади хора, чиито интереси са в съвсем друга посока. И да, въодушевява хората да пишат и по този начин да общуват с другите. Сърби те, след като присъстваш на едно четене, и ти да споделиш…”
Сега проектът се разраства
Наред с книгите, които излязоха и на които вече може да се насладите в книжарници „Хеликон” и на Helikon.bg, Гери и Ясен ще превърнат част от Кутията си и в основа на моноспектакъл. По разкази от инициативата се създава постановка за един от артистите, които и сега са на сцената на „Пощенска кутия за приказки” – Александър Сано. Има интерес и от други артисти, а създателите на Кутията си мечтаят вече и за преводи на сръбски и македонски. Кутията е пълна – и с разкази, и с усмивки, и с идеи.
„Пощенска кутия за мръсни приказки”
„В главата ни беше това, че хората имат огромен проблем в общуването помежду си – разказват за раждането на успешната книга Гери и Ясен. – Създаването на „Пощенска кутия за мръсни приказки” има и алтруистична цел, защото на четенията забелязваме, че идеята освобождава публиката. Например, ако са дошли момче и момиче, атмосферата ги отпуска и така общуват по-лесно по този съвсем естествен въпрос. Така и книгата разрушава прегради в хората.”
„Дневник от панелните блокове”
„Никола Крумов, който разби пазара с „Дневник от панелните блокове” – с усмивка разказват създателите на формата, – се занимава например с авточасти. Но и формата на писане, и стилът му, и самият изказ могат да бъдат преспокойно наречени професионални от всеки един друг български автор. Може би затова стига толкова бързо и лесно до сърцата на хората и успява да ги разсмее за секунди.”
Димитър Калбуров е бивш футболист, в момента пише за сайтове, сега започва да се развива в посока литература. Утвърждава се и като един от най-успешните автори в „Пощенска кутия за приказки”. Така че, очаквано, неговата „Мамка му” се радва на голям интерес!
За инициативата на Гери и Ясен ви разказа Краси Проданов
Снимки: Владимир Томашевич