Начало / България / Нови книги / „По пътя“ – Американската мечта наобратно

„По пътя“ – Американската мечта наобратно

On-The-RoadОт няколко дни, след над 20-годишно отсъствие от българския книжен пазар, в книжарниците се появи сборник с две от най-емблематичните американски книги, издаден от „Парадокс“. „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“ са произведенията, които осигуриха място на Джак Керуак в пантеона на световната литература. Двата романа са считани за евангелия на търсещото себе си поколение. С тях Керуак се нарежда на едно от челните места в контракултурата от средата на 20-ти век заедно с Уилям Бъроуз и Ричард Бротиган.

Джак Керуак произлиза от френско-канадски род. Той прекарва щастливо детството си в семейство от средната класа в Масачузетс преди да получи стипендия като футболист в Колумбийския университет. Роден е под името Жан Луи Лебрис дьо Керуак. Баща му е печатар от Квебек и до 5-годишна възраст малкият не знае и дума английски език.

От дете обаче се слави като неспокойна душа. Една от големите му гордости в университета е по бягство от лекции. С годините се проваля в много от нещата, с които се заема. Тъй като е страстен фен на бейзбола и „Ред Сокс“ се опитва се да пробие като спортен журналист, но не успява. Пробва се и във военноморските сили, от където е изхвърлен само след месец. Възходите и паденията му продължават до 1957 г., когато на бял свят се появява „По пътя“ . Самият той признава, че пише книгата през 1951 г. на руло печатарска хартия за три седмици, като включва материали от свои дневници от няколко години.

MTI5NzU0MzA3NzkxNzQ0OTk0Тази до голяма степен биографична творба се превръща в основна част от една от най-големите промени в американското общество редом с Елвис Пресли, Джеймс Дийн. Той описва взимането на наркотици, безразборния секс и въобще – младежкия бунт срещу установените норми. Особено показателен е фактът, че всъщност Керуак пише най-известната си книга по време на бензедринов гуляй. Но все пак историята в книгата е реална, а главни герои с променени имена са Алън Гинсбърг и Уилям Бъроус. Керуак се „преоблича“ като Сал Парадайс. Така се създава митът за бийт поколението. Да си „бийт“ означава да отхвърлиш установения социален порядък и да търсиш по всякакви начини пътя си към щастието. Дийн води този живот – парти животно, презаредено с алкохол. „По пътя“ е написана на един дъх, забързано, вълнуващо, поетично, без конкретна сюжетна линия, като нетърпеливото бързане към следващото питие и още по-надрусаното усещане за „истинската“ Америка. „По пътя“ е вдъхновение за едни от най-обичаните американски романи като „Американски пасторал“ на Филип Рот и “Underworld” на Дон Де Лило.

Керуак се опитва да опише Америка като изкарва на преден план това, което тя е загубила. Страната в книгата е разнебитени, с брутални, живеещи ден за ден провинциалисти. Героите, водени от Дийн (Нийл Касиди), се подиграват и възползват по криминален начин от тази Америка и намират истинската си родина в Мексико в бедност, опасности и експлоатация. „По пътя“ е антитеза на американската мечта в най-чист вид. Самият Керуак става жертва на този живот – умира преди да навърши 50 години – на 21 октомври 1969 г. от причинен от алкохолизма масивен вътрешен кръвоизлив.

Един от най-противоречивите факти в живота му е, че той е ревностен католик, ненавижда хипитата и е поддръжник на войната във Виетнам.

Романът попада на 55-томясто в класацията на най-добрите книги, написани на английски език през ХХ век. Сп. „Тайм“ пък поставя „По пътя“ сред 100-те най-добри англоезични романа за периода от 1923-2005 г. Книгата е забелязана и от Холивуд, но чак през 2012 г. Франсис Форд Копола продуцира лентата с режисьор Уолтър Салес. Един от най-големите фенове а Керуак е актьорът Джони Деп. Той има огромна колекция с вещи, принадлежали на писателя, като шлифер (15 000 долара), куфар (10 000 долара), стара пътна чанта (5000 долара), потник (2000 долара), вълнено палто (10 000 долара), шапка (3000 долара), писмо до Нийл Касиди (5000 долара) и дори анулиран чек за магазин за алкохол за 350 долара.

Предлагаме ви няколко незабравими цитата от „По пътя“ , събрани от Уикипедия и Goodreads:

„…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“ Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?“
„Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове…“

„Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата „престъпност“ не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от „да-да“; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо — всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше…“

„Дийн беше западният родственик на слънцето. Леля ми ме предупреждаваше, че той ще ме вкара в беля, но аз чувах нови повици, съзирах нови хоризонти и при моята младост повярвах в тях; дори и да ми докараше някоя беля или да отхвърлеше другарството ми, дори и да ме оставеше, както се случи после, да гладувам на улицата или да лежа самотен в болнична постеля — какво от това? Аз бях млад писател и исках да излетя. Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко; някъде по този път щяха да ми предадат бисера.“

201525_b„И то само защото не може да се застои никъде, без да му дотегне, защото няма къде да отиде освен навсякъде, вечно да навърта километри под звездите, най-често под звездите на Запада.“
„Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим.“

„Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам.“

„Цялата вселена беше луда, пияна и безкрайно странна.“

„Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен.“

„Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него.“

„Не можеш да научиш стария маестро на нова песен.“

„Този свят ми дължи някои неща, това е всичко.“

„Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот.“

„Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да плюеш и да се възнасяш. Което и направихме.“

„И така ще се потопим в сладкия живот, „защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето“.

„Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех.“

„Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо.“

„Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.“

„Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки.“

„Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.“

„Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.“

„Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е.“

„ Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим?“

„Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето.“

„Помисли си какви са им грижите — броят милите, умуват къде да преспят нощес, колко пари ще струва бензинът, какво ще е времето, как да стигнат там, закъдето са сезапътили, а пък те, така или иначе, ще стигнат, нали разбираш? Те изпитват необходимостта да се тревожат и да мамят времето, като си измислят разни неотложни задачи, те са вечно угрижени, вечно се оплакват, душите им наистина не мирясват, докато не се натоварят с някоя хубава изпитана грижа, а след като веднъж я изнамерят, приемат подходящата за нея физиономия и тя, нали разбираш, е нещастна; през цялото време нещастието кръжи около тях, те го осъзнават, това също ги измъчва — и така без край.“

„В края на краищата … пътят трябва да води към целия свят.“

„Е, голяма работа в края на краищата! Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.“

„Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как?“

„Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас.“

Из „Бродягите на Дхарма“ :

„Болката, или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…“

„Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.“

„…Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо – и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?“

„Деца и невинност е едно и също.“

„Мисля, че това беше прекрасна халюцинация, но я харесвам такава.“

Прочетете още

Jack_Kerouac_Naval_Reserve_Enlistment,_1943

Джак Керуак: Великите постижения не се постигат от тези, които се подчиняват на тенденциите, модата и общественото мнение

Днес, 12 март, се навършват 93 години от рождението на Джак Керуак. Той е американски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *