Начало / Интервюта / Джефри Дивър: Обичам да плаша читателите си

Джефри Дивър: Обичам да плаша читателите си

1004633658-FL_SAR_FLJDMDEAVER24Технологиите са навсякъде и правят живота ни по-лесен, връзките помежду ни – по-бързи и пътуванията – по-достъпни. Но в ръцете на някой достатъчно умен, всяко технологично чудо може да се окаже убийствено оръжие.

Това е темата на поредния трилър на майстора в жанра Джефри Дивър. „Стоманена целувка“, която ще се появи у нас на 7 юли. Книгата ще срещне читателите отново с Линкълн Райм, за 12-ти път. Амелия Сакс е по петите на заподозрян за убийство в търговски център, пълен с хора. Точно тогава повреда в един от ескалаторите отнема живота на случаен свидетел. Сакс спира да помогне, а заподозреният се измъква. Райм, макар да се е оттеглил от полицията, за да преподава, се заема да докаже техническата неизправност на ескалатора в съдебното дело, заведено от вдовицата на жертвата.

Не след дълго Сакс и Райм откриват, че случаите, по които работят, са свързани… И че всъщност злополуката в търговския център не е инцидент, а първата атака от серия умишлени престъпления. Двамата трябва да спрат един от най-трудните си опоненти до този момент – забележителен убиец, който използва уредите и предметите от ежедневието като смъртоносни оръжия. Методите му са находчиви, а той самият изключително изобретателен – което го превръща в един от най-интересните престъпници на Дивър.

Джефри Дивър е един от най-продаваните автори на трилъри и криминални романи в света, като сред хитовете му е и романа за Джеймс Бонд от 2011 г. „Карт бланш“. Писателят е роден през 1950 г. близо до Чикаго, като преди да стане писател е работил като журналист, фолк-певец и адвокат. Ето какво казва Дивър за писането и за „Стоманена целувка“:

Кажете ни, как започнахте да пишете криминалета?

Винаги съм искал да пиша бестселъри. Никога не съм си падал по спорта, например. Като момче вместо това четях – Конан Дойл, Агата Кристи, Едгар Алън По, Йън Флеминг, Рей Бредбъри. Обичах криминални истории, влияеха ми повече от фентъзито. Затова се насочих към този жанр.

Последната книга на Линкълн Райм излезе преди повече от две години. Защо Ви отне толкова време?

Пиша по книга на година. Имам и други проекти, пиша и разкази. След последната книга за Линкълн Райм – „Колекционерът на татуировки“, написах една книга за Катрин Данс – „С ръка на сърцето“, няколко разказа и радиопиеса за Алфред Молина.

Всъщност имате две много успешни поредици. Как превключвате между героите си?

Налага се да препрочитам части от предишните книги в поредицата, за да се прехвърля към новата. Много мразя този момент. Винаги виждам нещо, което искам да редактирам, или пренапиша.

Съжалявате ли, че създадохте Раймс като инвалид? Не е ли трудно да го впишете в случаите?

Не, всъщност силата на Линкълн е именно в проблема му. Както той самият казва, състоянието му му помага да се фокусира по-добре в криминалните сцени. Много съм щастлив, защото ми се отдава да мисля като героите си. Бил съм 16-годшишен афроамериканец, ученик, възрастен азиатец, имигрант, жена, снайперист от полицията, инвалид. Едно от най-хубавите неща на това да си писател, е че постоянно живееш други животи.

201314_bТехнологичният свят, в който живеем, е в основата на „Стоманена целувка“. Какво Ви подтикна да пишете за това?

Обичам да плаша хората. Не, аз живея, за да плаша хората. Писах за заплахите на интернет-света няколко пъти. Реших, че това е нов феномен на „умните“ устройства – тези домакински уреди, които могат да бъдат контролирани с дистанционно. И реших, че ще е забавно да накарам читателите са се уплашат за това. След като прочетете „Стоманена целувка“, ще спрете да гледате на микровълновата, или на фурната си по същия начин.

Предварително ли знаете всичко, което ще се случи в романа Ви, или това е процес, който се развива по времена писането?

Аз съм благочестив създател на сюжети. Отделям осем месеца в планирането на един роман. Бележките ми са поне по 150 страници. Това понякога е много тежък процес, но сюжетите на книгите ми трябва да са перфектни като хореография, защото всичко се случва много бързо, а освен това има и няколко подсюжета, които се развиват по същото време. Имам много вдъхновения по време на създаването на схемата, но като го направя, не следвам почти стриктно линията.

Изненада ли Ви популярността на Линкълн Раймс?

Никога не съм си мислил, че ще бъде толкова популярен. Мислех да го убия в първата книга: „Колекционерът на кости“. Радвам се, че размислих.

Много време мина от последната филмова адаптация на роман с Линкълн Раймс (изигран от Дензъл Уошингтън). Кой съвременен актьор виждате в образа?

Бих се радвал ако Ръсел Кроу го изиграе.

Имате ли вече план за следваща книга от поредицата?

Да. В момента работя по нов роман за Раймс. Действието ще се развива и в Европа.

Всъщност, как пишете?

Пиша по осем часа на ден. Пиша навсякъде – в кухнята, в офиса, в хотели, таксита, самолети. Това си е работа и гледам на нея като всяка работа – на водопродчика, на адвоката. И тъй като първо пиша сюжета, броят на думите не е от решаващо значение. Наскоро написах 9000 думи за един ден, защото знаех на къде върви историята.

А сега обичате ли да четете криминални романи?

Малко ми е трудно да чета, защото не искам да се влияя от стила на другите, но все пак чета много – Джон Конъли, Майкъл Конъли, Йън Ранкин, Вал Макдърмид, Харлан Коубън, Кати Райх.

Какво да очакваме от Вас скоро?

Освен романа за Раймс работя по три нови разказа. Така че…време е да се връщам на работа.

Прочетете още

800px-Jeffery_Deaver_2012-05-24

Как сюжетите ти могат да се превърнат в реалност: Джефри Дивър е жертва на преследвач

През годините Джефри Дивър е писал за какво ли не – за луди психопати, интелигентни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.