Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато е млад криминален писател, Джефри Дивър е поканен от свой приятел полицай в Ню Йорк да участва в разследването на убийство. Впечатлен от усърдния процес по събиране на доказателства, той предлага на агента си да напише книга с такъв сюжет, която да се превърне и в сериал, пише Дейли Мейл. „Кой ще иска да гледа едночасово шоу за полицаи, гледащи в микроскоп?” – така отговори агентът ми”, разказва Дивър. Три години по-късно се появява „От местопрестъплението” – сериал за ченгета, гледащи под микроскоп, чиито различни варианти и сезони са световно известни. „Само ще спомена, че от тогава имам друг агент”, уточнява Дивър.
Очевидно цялото проучване покрай проекта не е напразно, защото през 1997 г. Дивър издава „Колекционерът на кости”, в която за първи път читателите му се срещат с парализирания следовател Линкълн Райм, който разследва случаи благодарение на красивата си партньорка Амелия Сакс. В последствие книгата е филмирана, а главните роли са поверени на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли. От тогава Дивър е продал над 50 милиона книги в 150 държави, но най-успешният му персонаж остава Райм. Той е и най-необикновеният детектив, защото въпреки че е прикован към инвалидния си стол, успява да разрешава случаите с помощта на брилянтния си ум.
В последната 14-а книга от поредицата „The Cutting Edge” Райм вече е женен за Амелия и трябва да спрат убиец психопат, който убива влюбени двойки, търсещи сватбени пръстени. Историята е изпълнена с типичните за Дивър обрати: „Исках да вляза в мистичния свят на диамантите, защото въпреки отвратителните злодейства, те са обгърнати от романтика”.
Различни неща водят до създаването на образа на Райм. „Помня, че гледах Том Круз в един екшън филм и всички мислеха героя му за непобедим. Тогава реших да създам герой, който физически е неспособен да победи злодея, но най-голямото му оръжие е умът”, разказва Джефри Дивър и още: „В колежа имах съквартирант, който беше парализиран и помня, колко некомфортно се почувствах, когато го видях за първи път да влиза в стаята. Не знаех как да се държа с него, без да изглеждам снизходителен. Но до края на съжителството ни различията между нас спряха да съществуват. Самият аз страдам от синдрома на Рамзи Хънт – заболяване, което се изразява с лицева парализа, обриви, световъртеж, така че съм наясно какво е тялото ти да те предава. Всичко това беше в съзнанието ми, когато създавах Райм”.
В „Твоята сянка” Дивър пише за вманиачен фен, преследващ своя кумир, вдъхновен от собствения си опит с преследвач: „Пишеше ми десетки имейли на ден, дори ми изпрати видео със знаменитата сцена под душа от „Психо”. Полицията го предупреди, но той беше с диагноза, на лекарства, живееше с майка си. В някакъв момент си наех бодигард, но после реших, че няма да прекарам живота си по този начин”.
Тези моменти са останали в миналото на 68-годишния Дивър, който е преминал през еклектични етапи в кариерата си като журналист, адвокат и дори фолклорен певец. Пише и едно от официалните продължения за Джеймс Бонд „Carte Blanche”. Един от недостатъците на кариерата му е, че феновете му са много отдадени на написаното от Дивър. „Книгите ми са и в затворническите библиотеки и веднъж ми писа осъден на смърт в Тексас. Твърдеше, че обожава романите ми и ме помоли да му помогна да бъде освободен, тъй като е невинен. И накрая ми предлагаше да ме научи как наистина се извърша убийство, защото съм описвал всичко грешно, разбира се”, смее се Дивър и твърди, че така и не му отговорил.
