Начало / Критика / Олекни, за да обикнеш

Олекни, за да обикнеш

201104_bЮлия ПЕТКОВА

Има деца, които са родени.

Има деца, които са отказали да се родят.

Има деца, за които не сме се сетили да си помечтаем.

Завихряне” е самородно четиво, преживяване, несравнимо с нищо друго. Вера едва ли е имала избор да не напише тази книга. Страниците ни посрещат с цветна феерия от пера, огромни запалени факли и тичащи мъже, жени и деца… Още с първия разказ Вера ще ви приласкае и ще ви насърчи да застанете в центъра на Вселената, където и да се намирате.

Щастието е там, където забравяме да дишаме, сякаш нашепва авторката. Където забравяме за рационалните мотиви и се оставяме на лекотата да ни води.

Завихряне” не е пътепис, а съцветие от импресии, вълнуващи микропътешествия, чиято крайна дестинация е винаги една – навътре в себе си. Защото началото и краят, целият космос е в нас – това е енергията на сърцето. Радостта от живота няма заместител, подсказва Вера. „Всички сме в един общ енергиен вихър, същевременно всеки е в своя си вихър. Но ако сме по-наблюдателни, ще установим, че събитията се случват в една чудодейна синхронност.”

С Вера ще се разходите до магични места – пирамиди, и не само – по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна (в Босна тя е била доброволец), ще се запознаете с мамосите, които ще ви заразят със спокойствие и усещане за свобода, ще се срещнете с Есмералдо, който в продължение на двайсет години се обучава за шаман, ще разберете как изглеждат ръцете на любимия й готвач и защо именно децата от Странджа са намерили място в сърцето й.

Тази книга е откровение, уют, чиста поезия. Тя е лъчиста, пълнолунна книга. Знаете ли, че етерът е присъствал като първи елемент в Менделеевата таблица под името нютоний? После го цензурирали:-) Знаете ли, че маите не са разделяли природните цикли от развитието на човешкия живот, не са правели разлика между наука, изкуство, духовност, ежедневен живот, фантазия, сънища… А кафе с джинджифил и кардамон пили ли сте?

Завихряне”  ще ви увери, че простотата не е план за изпълнение, а състояние, начин на възприемане на действителността. Простотата означава да цениш „тривиалните” неща, без които всичко друго не струва. Да оцениш какво e да се събуждаш до някого, да приготвиш закуска, да запалиш огън, да получиш усмивка, да прочетеш приказка…

Това беше изкуство, което трябваше да усвоя. Висшата мъдрост на лекото сърце. Имах задача за изпълнение и тя не беше лека. Лекотата не е лесна. Или си се родил с нея, или трябва да я възнамериш, да се научиш да я цениш и да добиеш мъдрост, за да я търсиш във всяка ситуация. И когато един ден, както египтяните твърдели, застанеш на прага на отвъдния живот и поставят сърцето ти на едната везна, на другата ще има перце. И сърцето ти трябва да е по-леко, за да преминеш… Уроците едва сега започваха.”

Включете се и вие в този мъдър, кристално чист разговор с Любовта, която просто е. Любовта е навсякъде, във всеки момент, промъква се там, където я поканят. Така че… Diviertete! И нека лятната омая ни завладее сега.

Един весел фрагмент от Завихряне”

Съавторство

Кристиан, синът на легендарния италиански режисьор Виторио Де Сика, разказваше веднъж за баща си, който купил картина на Франсис Бейкън за тогавашни осем милиона италиански лири. Нарисуваното приличало на нещо като матка с форма на мост, обясняваше той. Ходили в апартамента на Бейкън, отделили време и внимание на художника, преди да купят картината. Било претъпкано от джунджурии и много разхвърляно, добавя Кристиан за всеки случай, за да създаде атмосфера, предполагам. Пък и кой от нас е ходил в апартамента на Франсис Бейкън, интересно си е. Майката на Кристиан, като видяла картината, се ужасила и начаса я набутала в килера. След време Кристиан, който още бил малък, както си играел, без да иска продупчил картината. Не уточни дали още седяла в килера по онова време, но все едно – разбирал, че е загазил. Решил да залепи тиксо отзад, а отпред нарисувал цветче – нямало нищо общо с останалото, но друго не можал да измисли.
След време продали картината, после тя била препродадена прескъпо, а след това дошло време, когато и други картини на Бейкън започнали да се продават за баснословни суми.
Един ден Кристиан видял в луксозна книжарница албум с произведения на Бейкън. Купил го още преди да го разлисти. Когато го отворил, някогашната им семейна картина била там, и то с неговото цветче!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *