Лира Литературно-рекламна Агенция
След „Алиса в Страната на чудесата“, „Алиса в Огледалния свят“ и „Приключенията на Пинокио“ още едно книжно бижу е в ръцете на ценителите. Големият български илюстратор Ясен Гюзелев и издателство „Хеликон“ за пореден път ни поднасят нов художнически прочит на класическо произведение – сега с някои от емблематичните епизоди на безсмъртния идалго Дон Кихот. Историите, преразказани накратко от Иван Голев, са познати на всеки фен на Сервантес и въпреки това, съпроводени от новите рисунки, звучат сякаш различно. Голямата литература има това чудесно свойство, че, независимо от моди и медийна врява, се вписва във всяко време и достига до всяко открито за нея сърце.
Книгата е отпечатана в „Мултипринт“.
Ясене, колко време ти трябваше за илюстрирането на „Приключенията на Дон Кихот” – вечна книга, едно от лицата на Испания?
Около година траеше работата по този проект. За мен беше много интересна тема, тук не става дума за целия роман, искахме да извадим само няколко по-знакови случки с Рицаря на печалния образ, за да стават за четене и от деца. Но аз подходих съвсем отговорно. Смятам, че дори и най-малките обичат да гледат сериозно направени илюстрации.
А защо не са шарени? Като лудостта на героите, усмивките, които будят, въобще цялата пищна ренесансова атмосфера?
Илюстрациите са в една по-монохромна гама, но това не значи, че в тях липсва цвят. Пък и така си представям испанския пейзаж. Освен това търсех разликата между реалния свят, в който Дон Кихот се движи, и въображаемия в неговото съзнание. И чисто технически намерих тази комбинация. С температа мога да създам по-обемен и по-реалистичен свят, а моливната рисунка, която прозирно се полага отгоре, засилва усещането за илюзия. Имах период, когато и други свои работи рисувах по този начин, явно технологично нещата и в „Приключенията на Дон Кихот” са били предопределени да се случат така.
Как се отнасяш към творбите на стария майстор Гюстав Доре, той също е работил по „Дон Кихот”?
Страхотни са. Тъкмо илюстрациите на Гюстав Доре към „Дон Кихот” и към „Ад” на Данте може би ме накараха да стана художник илюстратор. Имахме тези книги вкъщи. Всъщност те са пример за рисунки, които, без да са насочени към определена възраст, могат да пленят дори дете.
Мнозина пробват перото си около Дон Кихот. Критици, философи, дори психолози обсъждат в какъв свят живее този ренесансов мъж, луд ли е или си вярва. Как го виждаш от позицията на художник?
Какво ли не е изписано наистина, аз четох безкрайно интересни студии на Мигел де Унамуно, на Хосе Ортега-и-Гасет. Някои автори твърдят, че Сервантес подобно на евангелист е записвал дума по дума и стъпка по стъпка истински случки от живота на реално съществуващ човек. Има и други теории – че става дума за малко мръднал тип, чиято заблуда и увлечение по вехтите рицарски романи авторът разказва с нескрита ирония. Аз мисля, че Дон Кихот е започнал сам да създава историята си и тя е стигнала до неочакван край. Това се случва често, чувал съм и други автори да споделят, че героите и обстоятелствата се случват сами и писателят просто ги записва. Във всеки случай, на читателя му става тъжно, че малко преди да умре Дон Кихот възвръща разсъдъка си. Иска ни се да беше останал със своите видения и мечтания. От друга страна, великото в тази история е именно нейният край.
Кой е по-труден за пресъздаване, Дон Кихот или Санчо Панса?
Двамата се неразделна двойка. Няма как да нарисуваш Дон Кихот, без до него да е Санчо. Те са толкова ярки и силни, че няма място за много интерпретации. Всички художници в крайна сметка стигат до един и същи типаж и за двамата.
В разговора включвам и Иван Голев, с чийто преразказ излиза „Приключенията на Дон Кихот”. Освен че грабва с красива визия, текстът е не по-малко забавен. Каква беше твоята задача?
Книжката е предназначена за деца, както личи от нейния обем. Тя е съвременен прочит на „Дон Кихот” с няколко избрани епизода и има за цел да „зариби” младите един ден да посегнат и към „голямото” издание. Растат читатели, които за пръв път чуват имената Сервантес и Дон Кихот, и е хубаво да им предложим едно книжно съкровище, в каквото се превърна тази книжка благодарение на Ясен Гюзелев. Заради тях умишлено съм се старал да осъвременя езика, без да изпадам в крайности, разбира се.
Като пишещ човек, ти вероятно чувстваш Дон Кихот близък, най-малкото, заради неговия идеализъм?
Във всеки от нас живее по един Санчо и по един Дон Кихот. Понякога доминира единият, друг път – другият. Живеем в прагматично време, но дори да не беше то, това са двете лица на нашата същност. Ние сме и реалисти, и мечтатели. И този наш дуализъм изразява Сервантес във великата си книга.
Интервюто взе Людмила Еленкова
