Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
Една жена, дори и добре да живее, все някой ден ще поиска да бъде героиня във викториански роман като този на Шарлот Бронте – „Джейн Еър”.
На фона на днешния забързан и технологичен свят четенето на книгата преживях като разходка сред природата. Не че вътре няма бурни чувства, необясними случки и неочаквани обрати. Просто всичко е разказано много естествено, поетично и с финес. И макар Джейн Еър да е описана като невзрачна и едва ли не грозна жена, тя остава в историята на литературата като един от най-ярките и силни женски образи, олицетворение на бунта, свободата, здравия разум и романтичността. А мистър Рочестър като прототип на мечтания мъж – горд, тайнствен, красив по особен начин и с добро сърце.
Повествованието се води от името на Джейн, която описва трудното си детство, живота си като ученичка, а по-късно и като учителка в училището за сираци Лоуд, където лишения от всякакво естество са ежедневие. В един момент, след осем години, Джейн решава да внесе промяна в еднообразните си дни и да кандидатства за работа на ново място. Така тя става гувернантка в имението „Торнфийлд”, чийто господар е загадъчният и на пръв поглед груб Едуард Рочестър. Постепенно обаче между тях се заражда дружба, която прераства в истинска любов. На крачка от сключването на брак, те се разделят, защото се оказва, че мистър Рочестър крие жестока тайна, която е пречка те да бъдат заедно. Неспособна да престъпи принципите си, бореща се до последно с чувствата си към своя господар, Джейн го напуска. След редица перипетии, на ръба между живота и смъртта, тя успява да оцелее и да започне нов живот, който един ден я изненадва и променя положението ѝ в обществото, превръщайки я в богата наследница. Това обаче никак не я предпазва от нови душевни терзания, които като че ли я тласкат да предприеме поредния риск.
Тя решава да посети „Торнфийлд” след един сън, надявайки се да срещне Едуард Рочестър. Но и тук я чака изненада от развоя на събитията.
„Джейн Еър” е биографичен роман. Джейн това е Шарлот. Но за разлика от любовта между главните герои, която е споделена, чувствата на писателката към мистър Хегер (нейната голяма любов) остават несподелени. Може би затова най-незабравими моменти в книгата са онези откровения, които идват от ядрото на човешкото сърце и звучат толкова автентично. Именно това ми харесва във викторианските романи от ранга на „Джейн Еър”, „Север и юг”, „Гордост и предразсъдъци”, където, колкото и отживели и нереални да ни се струват характерите на главните действащи лица, те са образец на възвишеност и достойнство, чиито значение и смисъл днес ни се губи, особено що се отнася до любовта.
„Джейн Еър” е един от най-екранизираните романи, в чиито главни мъжки роли, които ние жените помним много добре, се въплъщават култови актьори от света на киното – Тимъти Далтън, Уилям Хърт, Тоби Стивънс, Майкъл Фасбендър.
Всъщност книгата има около 18 адаптации за голям екран, 9 телевизионни и множество театрални постановки. Макар и да е издадена за пръв път през далечната 1847 г., тя не спира да се радва на интерес от страна на читатели и на нови издания по целия свят.
Нещо заслужено за произведение като „Джейн Еър”, което за мен ще си остане любима книга в разкошния превод на Христо Кънев.
„Той за тях не е това, което е за мен — мислех си аз, — той не е техният тип мъж. Но той е моят тип — сигурна съм в това, — чувствувам сходство между нас, разбирам какво говорят изражението на лицето и движенията му. Макар неговото богатство и положение да ни отделят рязко един от друг, в ума и сърцето ми, в кръвта и в нервите ми има нещо, което ме сближава духовно с него. Как можах да мисля само до преди няколко дни, че взаимоотношенията ни се изчерпват с това, че получавам заплата от него? Как можах да си забраня да виждам в него друго освен мой работодател? Какво кощунство с природата! Всички добри, честни, силни чувства в душата ми неволно се устремяват към него.”
