Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 29 юни, се навършват 116 г. от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери. Всички знаем кой е най-обичаният принц в света. И не, не е Принц Чаровен, Принц Уилям и други такива. Най-обичаният принц на планетата е малък, рус, обича да задава въпроси. Той е Малкият принц. Книгата, която носи неговото име е една от най-четените и най-подаряваните в историята – преведена е на 250 езика и се продава в близо 2 милиона копия всяка година. „Малкият принц“ е вдъхновение за хора на изкуството от Хелзинки до Кайро, посветени са й театрални постановки, мюзикъли, опери, балети, сериали, изложби и дори музеи в Русия и Япония.
Авторът на тази приказка за красотата и добротата, предназначена за малки и големи, Антоан дьо Сент Екзюпери обаче остава една мистична фигура, особено заради странните обстоятелства на смъртта си. Той изчезва със самолета си около година след публикуването на „Малкия принц“ през 1943 г.
„Писането е плодът на опита“, Антоан дьо Сент Екзюпери
Авторът е роден на 29 юни, 1900 г. като Антоан Мари Жан-Батист Рожер, виконт дьо Сент Екзюпери. Аристократичното му семейството има повече класа, отколкото средства. Той израства в идилично имение като мечтател, който фантазира, пише стихове и е обсебен от едно ново човешко откритие – самолетът. Манията му е толкова голяма, че облепя велосипеда си с крила и върти педалите като бесен в опита си да полети. Накрая мечтата му се сбъдва, като се записва като пилот във френската армия. Той е нещо като пионер на авиацията и въздушните пощи, летящ с малък примитивен самолет над пустинята Сахара и Андите. Превръща се в нещо като жива легенда за времето си с подвизите си във въздуха. Тях пък описва в книгите си „Южна поща“, „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, които се превръщат в поетични библии на летенето. „Светец, който, в унисон с името си, лети до дясната ръка на бога. Наистина, не е единственият пилот, но е единственият, който описва всичко това с най-красивите думи, които има“, казва за него Том Уулф. Когато избухва Втората световна война, Екзюпери е решен да постъпи правилно и започва разузнавателни мисии срещу нацистите. Но през 1940 г. Париж пада, а Франция е окупирана. Той бяга в Америка и се превръща в чужденец в Ню Йорк. По ирония на съдбата там се ражда „Малкият принц“ – в шикозните апартаменти на Лонг Айлънд и Манхатън. Книгата първо е публикувана в САЩ през 1943 г. След това американските военновъздушни сили се обединяват с френската Съпротива и воюват с Германия. Въпреки напредналата си възраст, Екзюпери отново се качва на разузнавателен самолет. На 31юли, 1944 г. той лети на мисия над окупирана Франция…и изчезва. Дали е свален от вражески самолет, дали сам се е разбил, мистерията остава.
Предлагаме Ви пет допирни точки на фантазията в „Малкият принц“ с реалността
Пустинята: „Как! Ти си паднал от небето!“
Това е един от първите въпроси, които Малкият принц задава на пилота-разказвач. Екзюпери знае какво е да си паднал от небето. Научил го е по трудния начин. На 23-годишна възраст той чупи скулата си при първата си катастрофа. След това, през 1935 г., се опитва да спечели 150 000 франка, като подобри световния рекорд за скорост във въздуха в състезание от Париж до Сайгон, но заедно с механика си катастрофира в пустинята Сахара. Двамата скитали през пясъчните дюни 4 дни, носейки само термос със сладко кафе, шоколад и няколко бисквити. Били дехидратирани и халюцинирали, когато бедуин на камила ги открил. Спасителят им, точно като Малкият принц, се явил от нищото.
Розата: „Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света.“
Малкият принц изоставя, но след това тъжи за своята самотна, изискваща роза на малката си планета. Мнозина вярват, че розата символизира съпругата на Екзюпери – салвадорската писателка Консуело Сунсин де Сандовал. Точно като розата в „Малкият принц“, тя била дребничка, крехка и страдала от хронична кашлица (от астма, не от някой астероиден прах). Вече се била женила два пъти, преди да пристане на пилота, който още на първата им среща я извел на разходка със самолета. Един бивш любовник на Кнсуело казва за нея, че има „език на пепелянка и музикално тяло“. Сестрата на Екзюпери я нарича „проститутка“. Не е тайна, че Консуело има няколко любовни афери, но това важи и за Екзюпери, най вече с блондинката, както я нарича – Хелене де Вог – умопомрачителна художничка със социалистически възгледи, която подозирали в шпионаж за нацистите. В крайна сметка Консуело има последната дума и описва връзките на мъжа си в „Спомените на Розата“.
Лисицата: „Езикът е извор на недоразумения.“
Лисицата казва на Малкия принц, че може да бъде опитомена и без думи. Най-вероятно образът на лисицата е вдъхновен от Силвия Хамилтън (по мъж – Рейнхард) – нюйоркска журналистка, която малко говорела френски. Екзюпери отказвал да научи английски, но вечер след вечер в апартамента й на „5-то Авеню“ Силвия го опитомявала със специалитетите си с яйца и коктейлите от джин и кола, докато той работел върху книгата си. Точно преди да напусне и да се присъедини към военновъздушните сили, Екзюпери връчил на Силвия една хартиена чанта. Вътре бил ръкописът на „Малкият принц“, омазан с петна от кафе, дупки от цигари и рисувани на ръка с водни бои илюстрации. През 2014 г. този ръкопис беше шедьовърът на специална изложба в Музея на Ню Йорк.
Принцът: „Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно…“
Предполага се, че образът на малкия странник, описан в книгата, е базиран на по-малкия брат на Екзюпери, който умира от треска на 15-годишна възраст пред очите на писателя. Друго предположение е, че е описано полско момче, което авторът веднъж вижда в един влак и за което пише: „Какво възхитително лице…Малките принцове от приказките надали се различават от него“. Самият Екзюпери като момче е толкова рус, че го наричат: „Кралят на слънцето“. И точно като героя си бил любопитен, дързък и самотен. Както и Малкият принц, писателят научава по трудния начин, че „най-същественото е невидимо за очите“.
Но най-съществената прилика между Принца и Екзюпери е в края. „Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.“ Така умира Малкият принц. А никой не знае как точно умира създателят му, но е по подобен начин – няма дори шум. Самолетът му летял на юг от Франция и просто изчезва. През 1998 г. в Средиземно море, на брега на Марсилия, един рибар уловил с мрежата си сребърен медальон, на който било гравирано името на Екзюпери. Следвайки тази следа шест години по-късно бил открит и самолетът му. Но нямало и следа от тялото му. Има много спекулации, че самият пилот е запратил летателния си апарат в морето. Мистерията продължава…
Обещанието: „Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“
Фантазията се превръща в реалност, след като през 1993 г. един астероид получава името на дома на Малкия принц – Астероид B-612. Друг е кръстен на самия Екзюпери. Летището в Лион също носи неговото име, заедно с няколко френски езикови училища в Европа, Канада и Латинска Америка. От скоро с лика на Малкия принц има монети евро, а преди това създателят му бе на банкнотите от 50 франка в родината си. Холивудски легенди като Орсън Уелс, Джеймс Дийн и др. се посветиха на това да филмират книгата. През 1974 г. Боб Фоси направи една от най-добрите си роли в мюзикъла по книжката.
„Малкият принц ще свети за всички деца като пътеводна светлина. Той ще ги води на места, където господства не разумът и ще им помага да разберат“, казва авторката на „Мери Попинз“ П. Л. Травърс.
Така е!
