Лира Литературно-рекламна Агенция
Някои книги се четат бързо, задъхано, на едно сядане. Други книги се четат бавно, протяжно, като следобедна дрямка на сянка в слънчев летен ваканционен ден. Но има книги, които се четат с нещо за писане в ръка. Такива са тези на Ричард Бах – фантазьор, романтик, философ, психолог, летец…
Бах навърши 80 години на 23 юни. Той е роден в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах. През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационните части, а след това работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“.
През 1970 г. излиза най-популярната му книга – вечната и доказано добра „Джонатан Ливингстън чайката“. Историята му донася голяма популярност в САЩ и Европа. Следват още куп хитове – дълбоки и каращи те да се замислиш, като „Едно“, „Бягство от сигурността“, „Илюзии“, „Мост през вечността“ и др.
Представяме ви няколко незабравими цитата от Ричард Бах:
В края на краищата, побеждават тези, които си вярват, че го могат.
Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.
Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.
Един от начините да избереш бъдеще е, като вярваш, че то е неизбежно.
Единствената реалност е Любовта.
Единственият истински закон е този, който води към свободата.
Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!
За да живееш свободно и щастливо, трябва да пожертваш скуката. Това не винаги е лесно…
За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.
За да постигнеш нещо в живота си, представи си , че вече го имаш.
И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършено различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят.
Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!
Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?
Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение ще бъде „Какво беше качеството на нашата любов?
Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?
Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.
Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.
Лесният живот не ни учи на нищо! В крайна сметка, единствено наученото има значение: какво сме научили и дали сме пораснали.
Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!
Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.
На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.
Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.
Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.
Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен.
Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.
Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.
Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.
Ние създаваме нашата собствена действителност.
Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.
Никой не може да разреши проблема на онзи, чийто проблем е, че не иска разрешаване на проблемите!
Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.
Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите. Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове.
След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.
Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.
Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.
Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.
Човек поверява живота си на това, в което вярва.
Всичко, казано дотук, може да е погрешно.
