Начало / Интервюта / Катина Клявкова: Несвързаността е един отживял модел

Катина Клявкова: Несвързаността е един отживял модел

„В храма на медиацията” е наръчник, който потапя в умението да се разбираме

67575970_473260533236689_8550379124319846400_n

Неговият създател – Катина Клявкова, е от хората, които проправиха път на тази чудна думичка у нас. Затова и логично един от първите ми въпроси е как да разбираме медиацията, къде да я прилагаме… Докато премислям отговора ѝ, прехвърлям нещо прочетено в интернет – успеваемостта на Катина при разрешаване на конфликти е 92%, което е отбелязано и от Съюза на юристите, и от Националната асоциация на медиаторите. Значи наистина носи този талант в себе си – да е миротворец. Историите, които споделя тук, го доказват. Пък и философията ѝ убеждава, че може да се живее другояче, без агресия.

Затова прочетете интервюто – а ако искате да проверите как стоят нещата с медиацията на практика, потърсете и книгата. Катина има на какво да ни научи…

– Защо медиация се превърна в толкова често споменавана думичка напоследък?

– Ще ми се да е, защото хората ставаме по-съзнателни за това, че сме свързани един с друг в единно цяло и че когато всяка част е добре, и цялото е добре. Вероятно и защото неслучайно я объркваме с медитация. Наблюдавам как пчелите жужат в цветовете на хибискуса и си мисля, че може би има нещо общо и с мед. Тази удивителна, универсална храна, съдържаща всички вещества, необходими за поддържането на живота, която никога не се разваля. Любопитно е, че дори само една лъжичка мед ежедневно е в състояние да попълни дневния ни прием на хранителни вещества, а за извличането ѝ е нужен трудът на цял кошер пчели, като всяка от тях, докато събира прашец, опрашва между 50 и 100 цвята в една обиколка. Същевременно една пчела произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед за целия си живот… Тези факти замислят и умиротворяват, когато видим взаимовръзките между пчели и хора.

Медиация е сладка и медоносна дума.

– Как можем да я обясним възможно най-ясно и лаконично на онези, които не са се сблъсквали с нея?

– Например чрез сблъскването. Когато сме в ситуация на сблъсък с друг, можем да се справим сами, а можем и да потърсим подкрепата на неутрален медиатор, на когото и двамата имаме доверие. Той ще ни осигури безопасна, невраждебна среда, за да се срещнем по нов начин, да се чуем един-друг и да видим неподозиран изход.

– С какво спечели лично теб? Кой беше моментът, в който реши, че е „твоето”?

– Бях на три години, когато стоейки до огъня на вещата ми баба, знаех с увереност, че ще се занимавам с миротворчество. Също и като закусвах с жълтата (царевична) каша на дядо, който беше сигурен в дарбата ми и я подхранваше. Две родови линии се бяха съчетали чрез избора на родителите ми, за да ми напомнят и осигурят добра среда. За медиацията конкретно чух, когато бях студентка по право, от един Гандалф – професор по човешки права. Това се случи по време на учебния ми стаж в международни правозащитни и миротворчески организации, който спечелих като награда в конкурс на ООН.

Очарованието на медиацията е, че се занимава с взаимоотноотношенията и е all inclusive – всичко полезно за страните е добре дошло и позволено, стига да не нарушава четирите ѝ принципа: доброволност, равнопоставеност, поверителност и неутралност.

ruze

– Работи ли медиацията при деца?

– Да, и то брилянтно! Като участници в нея децата са напълно равностойни партньори (например при спорове на детската площадка и на улицата, в семейството и при развод, в училище, в младежки общности и организации). А и нещо повече – като медиатори (в т.нар. peer to peer mediation) те са мощни миротворци. За медиатора в мен децата са най-големите вдъхновители.

– На какво отдаваш тази склонност към агресия, с която заживяхме? Едно време имаше едно опростено обяснение за телевизията и компютърните игри, но като че ли процесите са по-дълбоки…

– Защото тя е култивирана. Голяма част от тези, които формират обществената среда за живот – публичните личности и политическите лидери – са необразовани емоционално и в резултат са водени от страха си от недостатъчност и сляпото приложение на отживели модели. Затова акцентират на борбата за ресурси вместо на сътрудничеството. Това дезориентира и тях, и тълпите, които водят.

От друга страна, най-тъмно е преди изгрева. Когато светлината се изправи неповратимо на хоризонта, тъмнината също се възправя в последен отпор. Всеки човек, който преживее аха-осъзнаване за взаимосвързаността с другите, се измъква от порочния кръг. Общуването, включително в кризисни моменти, ни помага да се вдъхновяваме взаимно да поемем във възходяща посока.

– Свързваме медиацията най-вече с миротворчеството. А кой човек е истински миротворец? Имаш ли си реални личности за пример?

– Медиацията е само една от миротворческите практики. Но една от най-адекватните на нуждите на съвременните хора – и от най-успешните.

Истински миротворец е умиротвореният.

Да, много ключови личности са ми за пример и приятелство. Отдавна съм се отказала да ги изброявам.

– Каква грешка правим най-често в общуването си? Какво показва твоята практика в това отношение?

– Грешим, за да общуваме все по-добре. Когато дълго не тренираме мускула си за общуване, забравяме, че комуникацията далеч не е само говорене и не е задължително с друг човек. Грешим, като правим избори въз основа на страха ни от нещо, вместо от състоянието, в което се чувстваме добре, и въз основа на любовта ни. Подхлъзваме се стремглаво, когато предполагаме, без да проверим отново какво е тук и сега.

Исках да създам по-скоро наръчник за практиката, отколкото книга, която мотивира да се променим. Второто ми е неподвластно.

medi

– Кого ще срещнем „в храма на медиацията”, щом пристъпим там? Всъщност може ли да се практикува медиация, но без посредник?

– Всеки ще срещне когото му е най-необходимо. Това е силата на храма.

Ето една история, която още не съм разказвала публично, а птичето ѝ долетя като аха-момент за тази книга: в първия ми официален случай бях медиатор на двама мъже, въоръжени до зъби, буквално и метафорично, които спореха за територия (земи и влияние чрез тях). Още не могат да обяснят защо тогава ми се довериха. Помня как по време на медиацията, в най-ключовите моменти, стъпалата ми се изпотяваха въпреки студа. Помислих си, че е от притеснение и с усмихната човешка честност споделих с тях това. Оказа се, че същото се случва и с техните крака. Тогава си дадох сметка, че от земята под нас идваше мощна сила и че в медиацията се е отворило едно пространство, което ни помага да заземим светлина. Този случай завърши като двамата врагове и вероятно потенциални закононарушители станаха приятели и бизнес партньори в успешен и хуманен бизнес, изнесен на светло, който продължава да се разраства и до днес. Почти 20 години по-късно, след като вече бях избрала по „звънтене“ заглавието на тази книга и след като я бях пуснала за печат, те ми се обадиха „просто ей така“ и между другото споделиха, че наскоро са минали покрай мястото, където сме се срещали тогава. Сега там е издигнат храм…

Медиация без посредник може, стига да се срещнем по средата. В интерес на лингвистиката медиаторът не е посредник на двамата спорещи в смисъл на заставащ помежду им и представляващ интересите им един пред друг, а е модератор на тяхната среща по средата, в златната среда.

– Има ли книги, които са вдъхновили самата теб?

– Да, много са. Например „Селестинското пророчество“ от Дж. Редфийлд, „Едно“ и „Мост през вечността“ от Р. Бах.

– Довърши тази мисъл, моля :) Когато откровеният разговор или пък прегръдката не помагат, е време да…

… опитаме по различен начин, по който ни олеква на душичката.

– Като седне да пише човек, сам започва да открива някакви неща. В това отношение кое е най-ценното, което се роди в теб при създаването на „В храма на медиацията”?

– Роди се сина ми. През това време той растеше в мен в красива и спокойна бременност, последвана от красиво естествено раждане. Всичко това – в обятията на съзнателна партньорска любов и подкрепена от близките в среда на свещеност. Всеки път, когато седнех на йога топката или на поляната да пиша, звездното същество в мен притихваше и ме вдъхновяваше. Открих ново ниво на баланс – в зрелите любовна двойка и майчинство. Разцъфнаха още качества в мен, още чиста радост и още от най-важното: смирение.

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

188313178e

Февруарските книги са за любов и щастие

Избираме сега оптимистични четива Заглавията на месеца са пъстра плетеница от истории, които сгряват едновременно …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...