Начало / Интервюта / Катина Клявкова: Агресията е един отживял модел

Катина Клявкова: Агресията е един отживял модел

„В храма на медиацията” е наръчник, който потапя в умението да се разбираме

67575970_473260533236689_8550379124319846400_n

Неговият създател – Катина Клявкова, е от хората, които проправиха път на тази чудна думичка у нас. Затова и логично един от първите ми въпроси е как да разбираме медиацията, къде да я прилагаме… Докато премислям отговора ѝ, прехвърлям нещо прочетено в интернет – успеваемостта на Катина при разрешаване на конфликти е 92%, което е отбелязано и от Съюза на юристите, и от Националната асоциация на медиаторите. Значи наистина носи този талант в себе си – да е миротворец. Историите, които споделя тук, го доказват. Пък и философията ѝ убеждава, че може да се живее другояче, без агресия.

Затова прочетете интервюто – а ако искате да проверите как стоят нещата с медиацията на практика, потърсете и книгата. Катина има на какво да ни научи…

– Защо медиация се превърна в толкова често споменавана думичка напоследък?

– Ще ми се да е, защото хората ставаме по-съзнателни за това, че сме свързани един с друг в единно цяло и че когато всяка част е добре, и цялото е добре. Вероятно и защото неслучайно я объркваме с медитация. Наблюдавам как пчелите жужат в цветовете на хибискуса и си мисля, че може би има нещо общо и с мед. Тази удивителна, универсална храна, съдържаща всички вещества, необходими за поддържането на живота, която никога не се разваля. Любопитно е, че дори само една лъжичка мед ежедневно е в състояние да попълни дневния ни прием на хранителни вещества, а за извличането ѝ е нужен трудът на цял кошер пчели, като всяка от тях, докато събира прашец, опрашва между 50 и 100 цвята в една обиколка. Същевременно една пчела произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед за целия си живот… Тези факти замислят и умиротворяват, когато видим взаимовръзките между пчели и хора.

Медиация е сладка и медоносна дума.

– Как можем да я обясним възможно най-ясно и лаконично на онези, които не са се сблъсквали с нея?

– Например чрез сблъскването. Когато сме в ситуация на сблъсък с друг, можем да се справим сами, а можем и да потърсим подкрепата на неутрален медиатор, на когото и двамата имаме доверие. Той ще ни осигури безопасна, невраждебна среда, за да се срещнем по нов начин, да се чуем един-друг и да видим неподозиран изход.

– С какво спечели лично теб? Кой беше моментът, в който реши, че е „твоето”?

– Бях на три години, когато стоейки до огъня на вещата ми баба, знаех с увереност, че ще се занимавам с миротворчество. Също и като закусвах с жълтата (царевична) каша на дядо, който беше сигурен в дарбата ми и я подхранваше. Две родови линии се бяха съчетали чрез избора на родителите ми, за да ми напомнят и осигурят добра среда. За медиацията конкретно чух, когато бях студентка по право, от един Гандалф – професор по човешки права. Това се случи по време на учебния ми стаж в международни правозащитни и миротворчески организации, който спечелих като награда в конкурс на ООН.

Очарованието на медиацията е, че се занимава с взаимоотноотношенията и е all inclusive – всичко полезно за страните е добре дошло и позволено, стига да не нарушава четирите ѝ принципа: доброволност, равнопоставеност, поверителност и неутралност.

ruze

– Работи ли медиацията при деца?

– Да, и то брилянтно! Като участници в нея децата са напълно равностойни партньори (например при спорове на детската площадка и на улицата, в семейството и при развод, в училище, в младежки общности и организации). А и нещо повече – като медиатори (в т.нар. peer to peer mediation) те са мощни миротворци. За медиатора в мен децата са най-големите вдъхновители.

– На какво отдаваш тази склонност към агресия, с която заживяхме? Едно време имаше едно опростено обяснение за телевизията и компютърните игри, но като че ли процесите са по-дълбоки…

– Защото тя е култивирана. Голяма част от тези, които формират обществената среда за живот – публичните личности и политическите лидери – са необразовани емоционално и в резултат са водени от страха си от недостатъчност и сляпото приложение на отживели модели. Затова акцентират на борбата за ресурси вместо на сътрудничеството. Това дезориентира и тях, и тълпите, които водят.

От друга страна, най-тъмно е преди изгрева. Когато светлината се изправи неповратимо на хоризонта, тъмнината също се възправя в последен отпор. Всеки човек, който преживее аха-осъзнаване за взаимосвързаността с другите, се измъква от порочния кръг. Общуването, включително в кризисни моменти, ни помага да се вдъхновяваме взаимно да поемем във възходяща посока.

– Свързваме медиацията най-вече с миротворчеството. А кой човек е истински миротворец? Имаш ли си реални личности за пример?

– Медиацията е само една от миротворческите практики. Но една от най-адекватните на нуждите на съвременните хора – и от най-успешните.

Истински миротворец е умиротвореният.

Да, много ключови личности са ми за пример и приятелство. Отдавна съм се отказала да ги изброявам.

– Каква грешка правим най-често в общуването си? Какво показва твоята практика в това отношение?

– Грешим, за да общуваме все по-добре. Когато дълго не тренираме мускула си за общуване, забравяме, че комуникацията далеч не е само говорене и не е задължително с друг човек. Грешим, като правим избори въз основа на страха ни от нещо, вместо от състоянието, в което се чувстваме добре, и въз основа на любовта ни. Подхлъзваме се стремглаво, когато предполагаме, без да проверим отново какво е тук и сега.

Исках да създам по-скоро наръчник за практиката, отколкото книга, която мотивира да се променим. Второто ми е неподвластно.

medi

– Кого ще срещнем „в храма на медиацията”, щом пристъпим там? Всъщност може ли да се практикува медиация, но без посредник?

– Всеки ще срещне когото му е най-необходимо. Това е силата на храма.

Ето една история, която още не съм разказвала публично, а птичето ѝ долетя като аха-момент за тази книга: в първия ми официален случай бях медиатор на двама мъже, въоръжени до зъби, буквално и метафорично, които спореха за територия (земи и влияние чрез тях). Още не могат да обяснят защо тогава ми се довериха. Помня как по време на медиацията, в най-ключовите моменти, стъпалата ми се изпотяваха въпреки студа. Помислих си, че е от притеснение и с усмихната човешка честност споделих с тях това. Оказа се, че същото се случва и с техните крака. Тогава си дадох сметка, че от земята под нас идваше мощна сила и че в медиацията се е отворило едно пространство, което ни помага да заземим светлина. Този случай завърши като двамата врагове и вероятно потенциални закононарушители станаха приятели и бизнес партньори в успешен и хуманен бизнес, изнесен на светло, който продължава да се разраства и до днес. Почти 20 години по-късно, след като вече бях избрала по „звънтене“ заглавието на тази книга и след като я бях пуснала за печат, те ми се обадиха „просто ей така“ и между другото споделиха, че наскоро са минали покрай мястото, където сме се срещали тогава. Сега там е издигнат храм…

Медиация без посредник може, стига да се срещнем по средата. В интерес на лингвистиката медиаторът не е посредник на двамата спорещи в смисъл на заставащ помежду им и представляващ интересите им един пред друг, а е модератор на тяхната среща по средата, в златната среда.

– Има ли книги, които са вдъхновили самата теб?

– Да, много са. Например „Селестинското пророчество“ от Дж. Редфийлд, „Едно“ и „Мост през вечността“ от Р. Бах.

– Довърши тази мисъл, моля :) Когато откровеният разговор или пък прегръдката не помагат, е време да…

… опитаме по различен начин, по който ни олеква на душичката.

– Като седне да пише човек, сам започва да открива някакви неща. В това отношение кое е най-ценното, което се роди в теб при създаването на „В храма на медиацията”?

– Роди се сина ми. През това време той растеше в мен в красива и спокойна бременност, последвана от красиво естествено раждане. Всичко това – в обятията на съзнателна партньорска любов и подкрепена от близките в среда на свещеност. Всеки път, когато седнех на йога топката или на поляната да пиша, звездното същество в мен притихваше и ме вдъхновяваше. Открих ново ниво на баланс – в зрелите любовна двойка и майчинство. Разцъфнаха още качества в мен, още чиста радост и още от най-важното: смирение.

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

67365638_462728370977026_4598940088796184576_n

Читатели плащат глобата на любимия си автор

Слави Панайотов обявен за нарушител заради голям поход Авторът на „Топ мистериите на България”, известен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.