Лира Литературно-рекламна Агенция
Нови дарования с български имена завладяват световните сцени… Едно от тях е Зорница Иларионова
Географията на концертите й я води ту във Франция, ту в Япония. Влюбена е във Виена, а ѝ се иска да лети като Джонатан Ливингстън – чайката-чудотворец на Ричард Бах. Просто сърцето на Зорница е голямо и е пълно с музика, красота, мечти… и още музика!
За това как цигулката ѝ носи хармония си говорим с нея в това интервю. Също за помощта, която получава в кариерата си. Сама казва, че уважава всеки от преподавателите си, че е безкрайно благодарна на Фондация „Йордан Камджалов“. Благодарение на нея прекарва четири години в Испания, където шлифова таланта си. Всъщност и този разговор идва точно в момента, когато фондацията обяви тазгодишния си конкурс за млади таланти. Срокът за кандидатстване е до 5 март, но нека сега се пренесем в света на Зорница. Свят, в който с много труд всяка цел става възможна.
– Сякаш има подем в интереса към изкуството и музиката през последните години, усещате ли такъв процес и вие?
– Прекрасно е това да е така и силно се надявам! Радва ме да виждам концертните зали пълни, още повече, когато в публиката присъстват и много млади хора и деца, които след като са чули концерт, който ги е впечатлил и вдъхновил по някакъв начин, с много ентусиазъм и вълнение се обръщат към педагозите в музикалното училище и искат да започнат да свирят, да се занимават с класическа музика, мечтаейки да станат големи музиканти.
А кой знае?! Може би точно в тези деца се крие промяната, може би сред някои от тях са новите големи имена на България, бъдещи лауреати от големи международни конкурси… тези, които са тръгнали, носейки в себе си само мечтата, готови за къртовски труд, борейки се за постижения, които да ги превърнат в достойни личности и гордост за една цяла нация.
– Може ли да се сравняват поколенията в областта на класическата музика? Какъв щеше да е Моцарт, ако се беше родил в 21. век?
– Вярвам, че всеки се ражда и живее във времето, в което е необходим, на което принадлежи и което му е определено.
А Моцарт живее и днес чрез гениалното и толкова голямо творчество, което е оставил, и чрез изпълненията на много велики творци-интерпретатори, които да го пресъздават и да бъдат негови посредници към публиката.
– Кога един музикант открива, че си е намерил мястото? Как го усетихте вие? Или залагате на движението, на промяната?
– Разбираш, че си намерил мястото, тогава, когато се чувстваш щастлив и удовлетворен от онова, което правиш. Когато усилията, които се налага да полагаш всеки ден, не ти тежат. Когато имаш мотивацията и желанието да продължаваш по пътя напред, независимо от това колко е трънлив и труден… Движението е неизменна част от тази професия, не мога да си представя как бих останала на едно място за дълго, а промяната е задължителна през цялото време, именно промяната е онова нещо, което провокира развитие, и е хубаво винаги да оставаме будни за нея, за да ни се случва.
Дължа много на майка си Благородна Танева, на настоящия си педагог проф. Марио Хосен, както и на учителите ми от Кралския колеж “Кралица София” в Мадрид, където имах шанса да се обучавам 4 години – проф. Захар Брон и проф. Юрий Волгин. На всички тях безкрайно много благодаря! Благодаря им, че на първо място са повярвали в моите възможности!
– Лауреат сте в конкурса на Фондация „Йордан Камджалов“. Какво се случи с вас в чисто житейски план вследствие на това признание?
– Имах щастието и честта да стана лауреат още в първото му издание. Тогава бях ученичка в НМУ “Л. Пипков” в 12. клас. След участието ми в конкурса благодарение на маестро Камджалов се сбъдна и една моя много голяма мечта, а именно да се срещна лично с проф. Захар Брон. Имах възможност да участвам в ръководен от него майсторски клас, който тогава се проведе в Швейцария. Фондация “Йордан Камджалов” заплати необходимата такса за участие. Така получих шанса да работя на майсторски клас с проф. Брон. Той хареса нивото ми и още същата година ме прие за своя ученичка в Кралския колеж в Мадрид.
В годините след това винаги съм получавала голяма подкрепа от Фондацията и лично от маестро Камджалов. Незабравими остават за мен и концертите като солист под негово диригентство през 2015 г. Изключително преживяване и много голям опит!
Благодарение на Фондация “Йордан Камджалов” се случи и един от последните ми големи успехи – участието ми в престижния международен конкурс “Йохан Себастиан Бах” в Япония, който се проведе в началото на декември 2018-а, където бях щастлива да стана лауреат на две първи награди, в основния конкурс, както и в конкурса за най-добро изпълнение на произведения от Клод Дебюси по случай неговата годишнина. Посвещавам победата си в конкурса “Йохан Себастиан Бах” на Йордан Камджалов и му пожелавам дълги години здраве и сили, за да продължава да открива и да сбъдва много мечти и победи и на други млади български дарования!
– Когато съдбата и призванието на човек е да свири, има ли моменти, в които предпочита тишината?
– О, разбира се! Дори го считам за много необходимо, като част от целия процес, който се случва. Понякога е нужно да останеш сам, за да се концентрираш по-добре, когато изучаваш едно ново произведение например, да го осмислиш, да го чуеш първо в главата си, а след това да започнеш и работа с инструмента. За всичко това е необходимо уединение.
– Мисията на музиканта е да създава красив свят, но в реалния живот хармонията е трудна за постигане… Кое ви се иска да промените покрай нас, всъщност активна ли сте в социален план?
– Да, животът в днешно време често е много напрегнат и динамичен, подложени сме на стрес, но въпреки това мисля, че всеки от нас трябва да се опитва да си създава всеки ден едно вътрешно усещане за комфорт. Вярвам, че нещата винаги имат и хубава страна, опитвам се, доколкото е възможно, да гледам в тази насока и да оставам с позитивна нагласа. Тогава се появява и чувството за лекота. В живота се случват и невероятни неща, но понякога е необходимо повече търпение и много вяра.
Много бих искала да бъдем като цяло по-добри един към друг, да си помагаме повече. Талантливите и можещи хора да се обединяват и да творят заедно вместо да застават едни срещу други, както често за съжаление се случва… Тогава и енергията, която се излъчва, ще бъде много по-силна, ще бъдем способни да постигаме много повече.
– На практика името и талантът отварят пред вас много врати по света. Хрумвало ли ви е да заживеете надалеч?
– Благодарна съм на съдбата, че ми е дала възможност да живея точно такъв живот и да правя това, което най-много обичам и харесвам. Радвам се, че благодарение на професията, която имам, мога често да пътувам и да посещавам различни места по света, да срещам много интересни хора. Имах възможност да живея 4 години в Испания, сега имам много пътувания, свързани с концерти и участия в конкурси, но винаги се чувствам добре у дома, в България. На този етап ми харесва да прекарвам и повече време тук.
Много обичам Виена и винаги с голямо желание ходя там. Този град има такава невероятна атмосфера по всяко едно време на годината, толкова много красота…
– Почти като в забавен тест – Малкият принц ли е по-близък до характера и душата ви, или Алиса?
– Мисля, че в себе си нося по малко и от двамата… мои любими герои от детството 
– Всъщност имате ли си любима книга? Какво ви провокира да отворите едно или друго четиво? И остава ли ви изобщо време за това?
– Харесвам Ричард Бах. Особено любима ми е книгата „Джонатан Ливингстън Чайката“. Сравнително наскоро прочетох и “Изворът” на Айн Ранд. Доста мащабно и завладяващо четиво, което препоръчах и на много мои приятели. Обичам книгите и се старая да намирам повече време и за четене.
– Кои са вдъхновителите на сцената, чиито имена е хубаво да знаем? Вашите примери за големи български музиканти днес…
– За всеки музикант любимите изпълнители са различни. Например моят голям идол като дете беше цигуларката Мила Георгиева. Обожавах да я слушам и много исках да бъда като нея. Възхищавам се от нейния изключителен професионализъм и майсторство и днес. Също прекрасен пример за мен винаги са били и големите български цигулари, с които също съм имала шанса да работя, от които съм учила и много са ми помагали – проф. Марио Хосен, проф. Минчо Минчев, Веско Ешкенази, Светлин Русев. Важно е човек да има своите кумири, които с примера си да го водят напред!
– Светът без музика щеше да е…
– Не съм способна да си го представя…. Вероятно една наистина голяма грешка…
– От сърце благодаря и пожелавам много, много успехи!
Интервю на Краси Проданов
Пълна информация за конкурса на Фондация „Йордан Камджалов“ може да намерите тук
