Лира Литературно-рекламна Агенция
Алкохолът върви с литературата. Не само че няма нищо по-хубаво от това да си сипеш любимо питие и да потънеш в добро четиво. Алкохолът е помогнал за създаването на много от най-големите шедьоври в съвременното писано слово.
Сайтът flavorwire.com ни напомни, че идват почивни дни, летни ваканции и ни призова да си сипем по едно, докато отваряме книга от някои от любимите си автори.
Ето какво има в менюто:
Ърнест Хемингуей с „Мохито“
Авторът на „Старецът и морето“, „За кого бие камбаната“ се асоциира с много питиета. Но „мохитото“ е специално и любимо за него. Коктейлът е изобретен в Ла Бодегита дел Медио в Хавана, Куба, където Хемингуей пиел десетки от него. Затова – забъркайте пълна чаша и започвайте да четете…Това е предпоставка за Безкраен празник.
„Пиенето е начин да приключиш деня.“
Оскар Уайлд с абсент
Уайлд казва за времето, прекарано в „Кафе Роял“: „Първата фаза е като обикновено пиене. Втората – когато започнеш да виждаш чудовищни и жестоки неща. Но ако можеш да издържиш до третата, ще видиш неща, които искаш да видиш – прекрасни цветни неща.“
„Направих важно откритие… че алкохолът, в определени количества, действа като иноксикация“
Чарлс Буковски с Бойлмейкър
За незапознатите бойлмейкърът е уиски, прокарано с халба бира – питие, което надали е нужно да обясняваме, че действа като чук. Но Буковски е добър пияч, така че бойлмейкърът му отива, макар да не е най-любимото му питие. Въпреки това именно това му отива най-много на имиджа на парти крал, който завършва вечерта мъртво пиян.
„Проблемът ми с пиенето, мислех си аз, е че сам си сипвам. Ако нещо се е случило, си сипваш, за да забравиш. Ако е станало нещо хубаво, пиеш, за да празнуваш. А ако нищо не се е случило – се наливаш, за да се случи.“
Скот и Зелда Фицджералд с Джин Рики
Джин Рики е коктейл с джин, половин лайм и газирана вода. Скот и Зелда винаги са били бунтари и са обичали различни питиета. Скот обаче настоява, че винаги е харесвал джин, защото не мирише. Но това надали е имало значение, когато той и жена му практикували пиянските си голи танци, след поредното препиване.
„Първо ти си взимаш питие, после питието си взима питие, накрая питието взима теб.“
Уилям Бъоуз с водка с кола
„Повярвайте, Бъроуз обича простичките супер алкохоли. А и след всичкия хероин, надали е чувствал нещо, което поглъщал от чаша.
„Нашият национален наркотик е алкохолът. Склонни сме да избягваме всеки друг наркотик с особен ужас.“
Дилън Томас с чисто уиски
И то колкото може да носи. За нещастие, през 1953 г. поетът умира, след като поглъща 18 чаши от любимата си напитка.
„Алкохоликът е някой, когото ти не харесваш, защото пие колкото теб.“
Дороти Паркър с Уиски Соур
Уиски Соур е коктейл, обикновено бърбън с лимон и яйчен белтък. Мис Паркър е отявлен почитател на коктейлите. Другото й любимо питие е мартини.
„Иска ми се да мога да пия като дама.
Да мога да изпия едно, максимум две.
Но след три съм под масата.
А след четири – под домакина.“
Уилям Фокнър с Минт Джулеп
Минт Джулеп е коктейл с бърбън, вода, натрошен лед и прясна мента. Като всеки южняк, Фокнър се налива догоре с питието. Той е от авторите, които смятат, че пишат по-добре, когато са заредени с уиски, и винаги имал пълна бутилка на бюрото си.
„Няма такова нещо като лошо уиски. Някои уискита просто са по-добри от други. Но човек не трябва да се майтапи с питието си, когато е на 50. Всъщност, ако тогава не пие, е пълен глупак.“
