Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван Голев
Познавам хора, които да не чуят за дрехи втора употреба. Не знам гнусливи ли са или смятат, че светът започва от тях самите, ведно с парцалите. Това е нелепо. Нищо на тази земя не е първа употреба. Най-малко – те. Не си ли дават сметка, че веществата, от които са изградени, са не втора, а n-та употреба? Че молекулите, създали телата им, са били пръст, трева, животно, храна и още безброй неща, някои от които ми е неудобно да спомена.
Всички и всичко сме в един кюп и преминаваме от една форма в друга, това е ясно като бял ден. Колкото пò свикнем с тази мисъл, толкова по-лесно ще живеем. Ще отделяме зърното от плявата, ще възпитаваме децата си в стойностни категории – не непрекъснато да търчат в мола и да си купуват нови дрешки. Ще бъдем по-мъдри и по-спокойни.
Но ние не сме устроени да бъдем спокойни. Току връзваме кусур на това, на онова. Признавам, и аз съм същият – нали съм част от кюпа!
Не ми харесва например едно нещо в нашия занаят. В книжния, да уточня. Не ми харесва, че книгата все повече се превръща в стока като салама и дънките. Защото тя не е като тях. С времето новите дънки се протриват, а саламът започва да понамирисва – разбираемо е да се опиташ да ги пробуташ на по-ниска цена. С книгата не е така, защото тя е съдържание, не целулоза. Овехтяла от много ръце, или неразлиствана и лъскава, тя е все нова за този, който не я е чел. Затова недоумявам как един издател, хвърлил пот и средства да издаде книга, която се е претрепал да рекламира и хвали, в един момент решава, че тя вече е бита карта, аутлет. Че преди още да е станала първа употреба, тя вече е втора. И той я пуска тук и там на половин цена, та да си прибере париците.
Добре бе, човече, ти като я издава тая книга, не си ли я калкулира? Не прецени ли колко бройки можеш да продадеш, та такъв тираж да пуснеш? Не ни ли казваш на висок глас: тя беше прекрасна книга, ама вече не е, затова ето ви я намалена наполовина. Сега аз какво да мисля за теб? Че си ме лъгал, като първо си ми я продавал за еди колко си, а сега за толкова? Или че ти самият не знаеш стойността ù – и ако мине номерът. Или пък може би нещо се е случило с текста ù и той е загубил половината си свежест и хранителна стойност? Ами защо тогава не си турил на корицата ù expiry date, най-добра до, годна до? Та да знаем днес, като вече ù е преминал срокът и ни я предлагаш по-тънко, дали да поемем риска да се отровим или – хайде, по-безобидното – да хванем разстройство?
Аз за такъв издател вече бих си имал едно на ум. Щото той сам не вярва на себе си. Веднъж тъй, друг път – инак. Бих си помислил, че му е по-сладко да чува шума на банкноти в пръстите си, вместо шепота на мъдрите слова, пък били те и миналогодишни.
Негова си работа. Щом сам мисли, че произвежда втора употреба, аутлет, как да му помогна? Мога само да му пожелая да е жив и здрав.
За многая му лета с аутлета!
